Българските еврострахове

Преди седмица в Берлин федералната канцлерка Ангела Меркел призова германците „да осъзнаят жертвите, които прави населението на страните извън еврозоната”, сред които изрично посочи България. От своя страна противоречивият български вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков побърза да види страната си като членка на някакъв бъдещ фискален съюз на осем от най-мощните държави от еврозоната, ако нещата стигнат дотам. Нещо повече, пред германския „Ханделсблат” министърът каза, че след като българската икономика все пак расте /0.3 на сто за последното тримесечие/ и данъчните приходи се увеличават въпреки ниските ставки, държавата вече е „вън от опасност”, макар да е притеснена от „огромната несигурност заради 60-процентовия й търговски обмен с ЕС, половината от който е с Германия.

Хърделистът Дянков

Дори ако повярваме на трите /само за последните 24 месеца!/ фанфарни обявявания на финансовия министър, че за България краят на кризата е настъпил и опасност вече няма, то това едва ли звучи оптимистично както за икономиката, така и за собствениците на депозити в евро. Причините са няколко. Растеж от 2 на сто за тази година и очаквано спадане на 1.5 на сто през 2012-та в никакъв случай не може да бъде гратисен билет за влизане в еврозоната, дори страната да продължи да поддържа с неимоверни лишения твърда финансова дисциплина, ниски дългове и бюджетен дефицит. Поисканото от Германия и Франция и вече залегнало в условията на новия фискален съюз изравняване на корпоративния данък и въвеждането на данък върху финансовите транзакции, определени неотдавна от Дянков пред „Ханделсблат” като „безмислени идеи”, които щели веднага да убият българската икономика, също се оказва непреодолима пречка за българските евровъжделения. А вече поетите от кабинета ангажименти по пакта „Евро плюс” през следващите десетина години ще струват на българските данъкоплатци почти 5 милиарда евро, ако наистина, според най-новите решения в Брюксел, спасителният механизъм набъбне до 500 милиарда евро.

„Нордо”, „зелево евро” или левче?

Ако при най-драматичния възможен бъдещ сценарий еврозоната все пак се разпадне и Германия реши да се върне към марката или възприеме някакво „северно евро”, което вече нарекоха „нордо” или „зелево евро”, това едва ли ще се отрази съществено върху депозитите на българина – валутният борд ще ги запази. Една неизбежно силна германска марка обаче, за която левът е вързан със закон, би затруднила неимоверно българския износ, насочен в по-голямата си част към страните от сегашната еврозона, сред които сериозен дял заема практически фалиралата Гърция. А това неизбежно ще повлече надолу икономическия растеж, в който правителството на ГЕРБ не спира да се кълне и кръсти с две ръце! Неслучайно в публичните си „молитви” икономическият министър Трайков призовава еврото да оцелее, а след време в еврозоната България най-сетне да започне да се ползва от по-ниските лихви на кредитите за бизнеса.

Молитва, която бившата еврокомисарка Меглена Кунева тези дни конкретизира отрезвяващо: „Щом няма икономически растеж, всичко останало е запушване на пробойните на кораба”. Подобна констатация би трябвало да породи ако не страх, то поне шокови размисли за реанимиране на колабиралата национална икономика.

Дълбочините на тинята

Защото не е тайна, че социалната цена, която българите плащат за прословутата финансова дисциплина, е свръхвисока не само по европейските, но дори по балканските стандарти. А в думите на Дянков, че сегашното управление не е успяло да дръпне държавата рязко напред, защото България била ”най-бедната държава и преди кризата”, всъщност се съдържат две прогнози. Едната е, че трудното /за кой ли път!/ отново предстои, а другата - че едно форсирано влизане в еврозоната и в Шенген едва ли ще помогне много за мечтаното оттласкване от дъното на бедността и икономическия застой. Ако подобни мечти все още могат да бъдат реални.