Българските глутници

Коментар на Мирела Иванова:

“Глутница кучета “изяде” човек в Дупница.” Из новините на Вести.бг

Град Дупница, популярен според случая и времето и като Станке Димитров, и като Галевград, сякаш не успява да заживее в мирен и нормален ритъм, а непрекъснато се стреми да произведе сензационни или поне странни новини. Даже да пропуснем фолкземетръса Сашка Васева, достатъчно е да си припомним бунтовете и барикадите, смъртта на две работнички в обувна фабрика, челният сблъсък на два автомобила с много жертви през уикенда, Злати Златистия, борец от сой, чиято участ някак избледня от медийния и обществен фокус или пък актуалните и към днешна дата местни феодали Христов и Галев.

Изглежда мястото не може да съществува, без да поражда неспокойствие и тревожност: сега и глутница кучета е разкъсала човек. Човекът бил клошар и живеел на гробището, но какво от това? Нали е бил човек, нали е бил жив?

Кой е най-страшен?

Конкретната драма, освен горезададените въпроси, поражда още дузина поне: дали пък Дупница не е някакъв умален модел на страната ни?

Защото глутници навсякъде и колкото щеш. Бездомните кучета например са създали своя държава в държавата на територията на Кремиковци, всеки голям софийски квартал също може да се отчете със своя глутница, аз самата знам точно улиците, в които властва махленската такава и се стремя да ги избягвам.

Бедата никак не е за подценяване, но все пак е грозна и страшна битова беда. Отвъд нея е другата, истинската: глутниците вече са разпознаваеми и сред хората. Групите от несретници, доведени най-често до социален колапс, също напомнят глутници. Веднага пред очите ми възникват скупчените на площад “Журналист” клошари. По свой или по съдбовен избор, допускаме, че те са извън общия контекст – но къде тогава са глутниците от скинари или от футболни фенове, или от свръхразпасани ученици? Не напомнят ли на свирепи глутници и някои от най-окаяните и бедни малцинствени общности?

Глутници по интереси

Напоследък страшно ярко обагрят живота ни и политическите глутници, ръфат се с всички сили – отстрани и от сенките някой подхвърля нови и нови късове полуистини, компромати, флашки и каква ли не още стръв, за да се разраства ожесточението, да се подгрява зрелището, докато хлябът поскъпва.

Другите същностни въпроси са: Заговор на бившата Държавна сигурност ли е да се поддържат хаосът и беззаконието? Докъде може да стигне управленската немощ на държавата, има ли предел, отвъд който европейска България би се превърнала в откровено място на упадъка и бедността?

Предполагам, че всеки невъвлечен в глутници гражданин търси верните отговори. Но твърде апатично и уморено изглежда обществото ни, за да излъчи общоприемлив, смислен и вгледан в бъдещето свой отговор.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев