Български специалитет - бедни, но "щедри"

На 20 май тази година министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пише слаб 2 на предишния здравен министър от кабинета Борисов - Божидар Нанев. Защо?

През есента на миналата година министърът възлага на консултант да разработи „средносрочна рамкова програма за инвестиции” в обновяване на лечебни и здравни заведения. След одобрение от министерството на регионалното развитие е можело да започне и финансирането. Най-големият дял - 140 млн.лв. е трябвало да бъдат раздадени на 20 държавни болници, предварително определени от българското здравно министерство. Безвъзмездното финансиране е по оперативна програма Регионално развитие, чиято идея е да се преодолеят диспропорциите в развитието център – периферия. Преди десетина дни МРРБ отхвърли програмата. Заради нескопосания проект на здравното министерство България пак изпуска евромилиони.

Поредният парадокс

И какво излиза? Държавата няма пари за здравеопазване, а се отказва от 224 милиона от еврофондовете. Здравеопазването като цяло е лишено от достъп до пари по оперативните програми, с изключение на програмата за регионално развитие. Докато за здравеопазването са предвидени трохи, то администрацията се е погрижила да се финансира с евромилиарди по две оперативни програми – Административен капацитет и Техническа помощ. Но дори планираните минимални инвестиции от 224 млн. лв. са били така разпределени, че е можело повече да напакостят, отколкото да помогнат.

Еврофондовете са инструменти на регионалната политика на ЕС с приоритети конвергенция, ръст на заетостта и конкуренция в районите. Според д-р Стойчо Кацаров – бивш зам.-министър на здравеопазването в периода 1999 -2001, финансирането само на 20 избрани държавни болници противоречи както на българската Конституция, така и на Лисабонския договор, защото нарушава честната конкуренция.

Конкурентната среда в българското здравеопазване се влошава години наред, коментира бившият зам.министър. Да се даде държавна помощ на болници, които са най-големите длъжници, на практика е продължение на погрешната здравна политика на няколко правителства. Подобен подход противоречи и на идеята за регионалното развитие в Европа. Инвестицията само в големите градове няма да задраска дистанцията в здравеопазването по региони.

Накъде в "овладяването" на еврофондовете?

Според д-р Кацаров, който е и учредител на Центъра за защита правата в здравеопазването, така наречената инвестиционна програма на здравното министерство от 2009 е "пропуснала" да договори с Брюксел финансиране за обучения на медици. 650 лекари са напуснали страната само през миналата година. Държавата е предвидила за тази година едва 10 специализации, и то само за стоматолози. В инвестиционната програма няма и ред за инвестиции в спешна помощ (вкл. закупуване на линейки), първична, специализирана извънболнична и болнична помощ. Пропуснати са и лечебните рентгенологични заведения, свързани със социално значими онкологични заболявания.

От Центъра за защита правата в здравеопазването настояват кабинетът да предоговори с Брюксел оперативна програма "Регионално развитие". Програмата предвижда схеми за финансиране на държавни и общински болници, но не и на частни. Европейската програма трябва да е отворена за всички лечебни заведения, независимо от формата на собственост, предлага д-р Стойчо Кацаров. Правителството и Еврокомисията трябва да премахнат забраната лечебни заведения да кандидатстват по ОП Конкурентноспособност. Да направят и необходимото специализацията на лекари да се финансира по ОП Развитие на човешките ресурси.

Решаващата стъпка е държавата да спре да субсидира най-големите си длъжници. Ако направи това, може и да се отърве от стереотипа на имитация на реформи, дори и когато има европари за реална промяна.