България стои добре в доклад за религиозната свобода
27 октомври 2009Обемистото издание (близо 1000 страници) описва проявите на религиозна нетърпимост през последната година в 198 държави и територии. Осем държави са определени като най-големи нарушителки на религиозните права. В тази група са Северна Корея, Иран и Китай. Критикувана е и близката съюзничка на САЩ Саудитска Арабия. Судан, Еритрея и Узбекистан остават в списъка на държавите, които потенциално могат да бъдат наказани от страна на САЩ.
Да се забрани ли поругаването на исляма?
Фокус на доклада тази година е насърчаването на толерантността и диалога между отделните религии - в духа на речта на Барак Обама в Кайро, в която той посочи, че религиозната свобода е условие за мирното съжителство на хората.
По отношение на религиозната свобода няма разлика във философията на старата и новата американска администрация. Държавите-нарушителки са все същите, а централното послание на държавния секретар Хилари Клинтън при представянето на доклада повтори тезите на Кондолиза Райс от предишни години. Клинтън подчерта непроменената позиция на САЩ спрямо опитите на Организация Ислямска конференция да прокара чрез ООН резолюции, забраняващи поругаването на исляма и на другите религии. Приемането на подобни документи би ограничило свободата на словото, заяви Клинтън.
Статутът на България
Оценките за България в новия доклад не се различават особено от заключенията в миналогодишното изследване. Изключение прави единствено изводът, че се наблюдава растяща нетолерантност към нетрадиционните религиозни групи. Докато правото на вероизповедание е гарантирано от конституцията, законите, гарантиращи това право, са неясно формулирани и оставят място за произволни решения, се казва в доклада. И докато правата на регистрираните религиозни групи извън православната църква са били спазвани в най-общи рамки, е имало редица случаи на държавна намеса в религиозни спорове, проблеми с регистрацията на религиозни групи и най-вече упорита нетолерантност от страна на местните власти в различни части на страната. Обществото и особено медиите в България са били подчертано нетолерантни към някои религиозни групи – това, според американския доклад, е проблем, който характеризира България от години насам.
С най-голяма дискриминация са се сблъскали по-новите за България секти като Свидетелите на Йехова и Мормоните. От тяхна страна са регистрирани многобройни оплаквания за ограничаване на дейността им, растяща обществена враждебност и оскърбления.
Посочени са случаи на откази за издаване на разрешителни за построяване на центрове на Свидетелите на Йехова и спорове около изграждането на джамии. Споменат е и съдебен отказ за регистрация на еврейски център на движението Хабад-Любавич.
За трети пореден път в този годишен доклад се цитират случи на забрана за носене на забрадки в училищата. Докладът споменава и решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за т. нар. алтернативен синод, в който случай България като държава е нарушила свободата на вероизповеданията.
Верските съотношения в България
От 7.6 милиона души население 85% са източноправославни. Следващата най-голяма група са мюсюлманите - 13%. Сред мюсюлманите около 750 хиляди са сунити, 50 хиляди са шиити. Останалите са католици (70 хиляди), протестанти (150 хиляди), евреи (3 000), като евреите са с 500 по-малко, а протестантите са със 100 хиляди повече. Около 100 хиляди българи практикуват нетрадиционни форми на религиозно вероизповедание. Близо 40% са атеисти. Само 50% от българите участват редовно в някаква форма на религиозна служба - за разлика от българските католици, при които 90% посещават редовно църква.