1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Bulgarien EU Moral

Автор: Е. Барух, Редактор: А. Андреев19 януари 2011

От присъединяването на България към ЕС изминаха 4 години. Дали през този период българите станаха по-европейци? И какво значение има моралът за европейския статут на един човек или една цяла страна, пита Еми Барух.

https://p.dw.com/p/zxaY
Всеобщо уронване на обществения моралСнимка: Fotolia/suzesizu

Дълго време желанието на България да влезе в ЕС беше стимул, амбиция, цел. Беше опит за мобилизация на най-доброто, което можеше да излъчи страната. Може би затова по време на преговорите България се държа като на изпит, стараейки се да изиграе етюда "по Станиславски", така че всички от комисията да й повярват…

Start
Българският старт в ЕС
като край на усилията?Снимка: Fotolia/JANULLA

Българите мислеха влизането в ЕС като финал и триумфален завършек, а не като процес. След успешното приключването на етюда настъпи смущаваща демобилизация. "Ето ни - вътре сме! Приехте ни! Сега какво ще ни дадете?"…

София - безразлична към реакциите от Брюксел?

Успокоени, "че са вътре", и анализаторите, и журналистите престанаха да се интересуват "как стоим" в европейската компания, с коя по-точно част от компанията се идентифицираме, как гледат на България и как я коментират европейските партньори. Но може ли да се вярва на една страна, която не е в състояние да опази нито тайните си, нито репутацията си? И още: какво съобщава страната за себе си в така нареченото европейско семейство: относно обществения морал, правосъдната система, корупцията и мафиотските структури?

Европейските медии с шокирано недоумение цитираха поредното откровение на българския министър-председател, който насърчава полицейщината и открито препоръчва на министрите си да се мразят. София подмина тази реакция с безразличие. Все едно, че не се отнася за това управление, нито за тази държава, във висшия политически ешалон на която не се знае кой кого подслушва и кой за кого е доносничил някога…

Преди 4 години, месеци след приемането на България в ЕС, същата държава беше сравнена от Джефри ван Орден с блато, пълно с алигатори. Ако тогава в България имаше специален закон за клеветата, може би ван Орден щеше да осъмне на подсъдимата скамейка.

Symbolbild Zensur Pressefreiheit
Плановете за закон срещу клеветата будят притесненияСнимка: Fotolia

Недолюбваните механизми за контрол и критика

Сегашното намерение за приемането на такъв закон е поредната предизборна идея на управляващите, които желаят да се оттеглят на недосегаема дистанция от демократичните механизми за контрол и критика, с които разполага обществото. Ако това се случи, ще можем да говорим за български принос към моралния упадък на Европа.

България няма да е първата. Унгарският медиен закон предизвика буря от критики в Брюксел, към които Будапеща остана безразлична в продължение на седмици. И ако това е симптом за локална паника на самозабравили се властници, нека не забравяме, че става дума за хоризонтален процес, за временно отстъпление от основополагащите ценности на Европейския съюз. А Уикилийкс ни показа по блестящ начин, че в глобалния свят системните грешки не могат да останат скрити.