България: Една година по-късно

Според философа Калин Янакиев най-тъжният извод е, че управляващите продължават да се задържат на власт и да я консумират алчно въпреки обществените протести и липсата на обществена подкрепа. Калин Янакиев и Светослав Малинов изтъкват съществения принос на европейските избори през май за разпадането на управляващата коалиция. Но според двамата това се дължи предимно на задкулисен разрив в отношенията между доскорошните коалиционни партньори.

"Остават много тежки и основателни съмнения, че сегашното правителство и Народното събрание ще си отидат заради задълбочилия се конфликт между олигархичните структури и интереси, които стоят зад властимащите", твърди Калин Янакиев. Според него, случилото се по времето на кабинета "Орешарски" е повод да се постави много тежка диагноза на българската политическа действителност. А тя е, че в ситуация на пълна делегитимация, управниците успяват да се окопаят здраво във властта и да си отидат само в случай на крамоли и неразчистени сметки между задкулисните играчи, които са ги поставили пред кормилото на държавното управление.

"Това означава, че демокрацията в България е в много дълбока криза. Всъщност изобщо не става дума за някаква демокрация. Управлението на страната вече се излъчва и сваля не от суверена, а от стоящи в сянка олигархични съзаклятия", твърди Янакиев.

Как Пеевски обедини демократите

Политологът и настоящ евродепутат Светослав Малинов смята, че гафът с назначаването на Пеевски е представлявал неволен принос на БСП и ДПС за обединяване на гражданското общество в България. "Тази провокация много бързо заличи различията сред хо,ата с гражданско самосъзнание, които може и да имат известни отлики във вижданията си за бъдещето на страната, но са единни по отношение на понятия като чест, достойнство, прозрачност, върховенството на закона и останалите ценности на демокрацията.

БСП и ДПС успяха с един-единствен ход да обединят тези хора срещу себе, а с това - и помежду им. Направиха го само за няколко дни и твърдя, че Реформаторският блок е резултат от това обединение. Събра ни чувството, че всички различия помежду ни са нищо в сравнение с различията спрямо управляващите", свидетелства Светослав Малинов.

Според него, започналите на 14 юни миналата година упорити граждански протести са били ясен индикатор, че властимащите са пресекли всички "червени линии", разделящи нормалното от аморалното в политиката. "Несъмнено плановете на управниците и тези, които стоят зад тях, са били да се насаждат апатия и безразличие към действията им, за да могат да управляват още дълги години", казва Малинов.

Липса на политическа култура

Социологът Първан Симеонов обръща внимание на нарастващите неравенства и разделение в българското общество: "Протестите дадоха да се разбере, че дневният ред на хората от София и големите градове се различава съществено от този в по-малките населени места. Налице е феноменът "България на две скорости", смята Симеонов. Изводите от социологическите сондажи, в които младият учен участва, сочат, че редом с основни социални проблеми като бедността, корупцията, безработицата и липсата на адекватно правосъдие, анкетираните вече започват да споменават и проблема с олигархията.

"През август миналата година 6 на сто от анкетираните бяха посочили политическото задкулисие и олигарсите като основен проблем пред България. Същевременно близо 70 на сто от участниците в анкетите се бяха затруднили да назоват поне едно или две имена на богати хора, които с влиянието си в политиката подкопават развитието на страната. На въпроса: "Проблем ли е намесата на бизнеса в политиката?" близо две трети от участниците в сондажите бяха отговарили с "Не" и "Не зная", припомня социологът Първан Симеонов. Всичко това говори за сериозна политическа неориентираност.

Философът Калин Янакиев дори е на мнение, че в обществото има разделение по линия на политическата грамотност. "В България има будно гражданство с политическа култура, но и огромен брой политически неграмотни граждани. Последните могат да бъдат манипулирани, купувани и мобилизирани от корпоративни играчи и така да определят съдбата на всички в нашата страна", изтъква Янакиев и пояснява, че това са хора, които нямат никаква политическа визия, а гласуват за онзи, който им предложи 20 или 50 лева. Точно този тип поведение е най-сериозният проблем пред България", заключава философът Калин Янакиев.