България е най-големият проблем на Еврокомисията

Докладът на ОЛАФ и този на ЕК са съвсем различни по характер и равнище, макар че помежду им има и комуникация.

Всъщност, идната седмица вероятно ще се появи още един, посветен само на нередностите с предприсъединителните фондове в България, който по всяка вероятност ще се базира на експертната оценка на ОЛАФ.

С две думи: докладът на ОЛАФ е работен документ на службата на ЕС за борба срещу измамите, а

Европейската комисия ще излезе с още два доклада за България

експертен (за предприсъединителните фондове) и политически – за напредъка на страната по шестте показателя, изброени в междинния доклад от февруари. Според хора, които добре се ориентират из коридорите на Берлемон (сградата на Еврокомисията), съществувала е съвсем реална опасност експертните констатация по усвояването на фондовете да попаднат в същинския, политическия доклад. Ако това наистина беше станало, българското правителство не би имало много възможности за възражения, а навярно и самата политическа оценка в доклада щеше да е изключително остра. Сигурно и българската еврокомисарка Меглена Кунева е помогнала, за да се стигне до по-благоприятния за София вариант, макар че такава интервенция отчасти излиза извън компетенциите й.

Сега докладът за еврофондовете просто ще се гледа на последното заседание на Еврокомисията преди лятната ваканция, а

политическият доклад за напредъка на България ще съдържа само информационна бележка по същата тема

Различни източници вече потвърдиха, че в доклада ще има масивна критика срещу размаха на престъпността и корупцията, а комисията ще потвърди досега наложените санкции, тоест – спиране на около 500 милиона евро от предприсъединителните фондове. Тъй като ЕК се опасява, че европейски пари и занапред могат да се насочват към подземния свят в България или „поне” да се усвояват по нечист начин, в политическия доклад навярно ще фигурира и заплахата за лишаване от бъдещи помощи – най-вече по структурните фондове. (Нека да припомним, че до 2013 година България очаква общо около 11 милиарда евро от Брюксел.)

Иначе на България няма да бъде наложена предпазна клауза в областта на правосъдието

която и без това от доста време насам вече се смята за книжен тигър. За свой лош късмет обаче част от българските представители месеци наред доста непредпазливо огласяваха увереността си, че клаузата на практика е беззъба, а това никак не се хареса в Брюксел. В Берлемон се говори, че преди няколко месеца българският постоянен представител в ЕС също не сдържал гнева си заради прекомерните (според София) критики, а такива реакции не се забравят лесно. Нищо чудно оценките за провала на София в борбата срещу корупцията и престъпността да са били допълнително изострени тъкмо като наказателно „ужилване”. „Не може да имате корупция и престъпност и да получавате европейски пари” – така в конспект гласи посланието на Комисията към България.

Скандалът в Пътния фонд, а сега и изводите на ОЛАФ са тежко бреме за българското правителство

още повече, че европейските партньори не виждат достатъчно решителна реакция на правоприлагащите органи. Както обобщава германският Виртшафтсвохе: „В България скритите обвързаности, сенчестата икономика и състоянието на съдебната система вече от години пречат на ефективната борба срещу престъпността, тъй че страната в момента се смята за най-големият проблем на Еврокомисията.” А според агенция Ройтерс, която цитира анонимен български представител, с просто око се вижда, че няма вкарани в затвора или поне в съда. Дори доброжелателите на България в Брюксел, чийто брой непрекъснато намалява, повтарят неофициално, че на страната ще й помогне поне един жест на отчетлива политическа воля, каквато беше демонстрирана навремето с отстраняването на Румен Овчаров.

Какво следва от всичко това?

Добрата новина гласи, че България си остава пълноправен член на ЕС. Лошата е, че заради неколцина безочливи крадци, заради бездейни магистрати и заради трайно замижали политици, много европейски милиони няма да достигнат до крайния получател в България, който спешно се нуждае от тях. Очевидните изводи можем да ги оставим на политиците и магистратите в София, които сега са на ход – и то решаващ. Защото иначе на ход пак ще се окажат крадците.