България е богата на всичко, най-вече на министри

Защо до последно ги пазиха в тайна? Има поне две хипотези. Според едната е ясно, че тези кандидатури няма да убедят никого, дори и най-склонните да се доберат до  властта. Според другата, ресурсът е твърде ограничен и няма безброй кандидат-министри, даже ако се "освежат" по-стари фигури, вече изгубили блясъка си.

Един от вицовете във Фейсбук по повод Пламен Николов, за когото за един ден се събраха повече вицове, отколкото за Тодор Живков за десетки години, гласеше: "Защо не го заведоха в президентството увит в бял чаршаф и не го откриха едва там?" За министрите от кабинета му това важи в още по-голяма степен, макар че той уверено води в това отношение: със свидетелствата за пребиваване в Клагенфурт и за придобиване на съответните научни степени, които българските политици обичайно показават само тогава, когато спрямо тях се надигнат особено големи съмнения.

Номинацията на Пламен Николов като че ли не предизвика достатъчно голяма изненада, та ИТН продължиха да сащисват с предложенията си за кабинет: тези хора никой не ги знае, но те безспорно са много надарени. За съжаление, освен визуално, няма друг начин да се добие представа дали това отговаря на истината: показват ни разни хора, за които никой никога не е чувал и няма как да оцени.

Когато се намеси романтиката

В правото си сме да се интересуваме каква палитра за управление поднася ИТН, макар че имената бяха почти държавна тайна, а последните, които ги научиха, бяха гласоподавателите. Петър Илиев поне е известен - и премиер може би щеше да бъде. Ще остане в историята като консул на Барбадос, а ако влезе в най-новопредставеното правителство, ще бъде министър на вътрешните работи, спечелил превисока оценка от евентуалния си премиер Николов: "Той е страхотен специалист, конституционалист и мисля, че има заслужено място."

Оттам нататък потенциалните коалиционни партньори на ИТН имат да се борят с истинска кръстословица, водоравно и отвесно: кой е този или онзи, коя е тази или онази. А и с правописа на сценаристите. За министър на образованието е предложена 31-годишната вирусоложка Велислава Петрова, която - както четем - "работи в Глобалният Алианс за Ваксини и Имунизации (GAVI, The Vaccine Alliance) в Женева като специалист в сферата на здравното законодателство и ваксините". За нейния романтичен живот, уви, нищо не пише, но пък можем да се информираме за предложения за министър на културата Георги Султанов (подбран след поредния фалстарт със Станислава Армутлиева), когото прекрасната Шмилена задържала в Бълария, макар че го търсели от най-престижни световни сцени. "Обича всичките си роли, но най-много се гордее с тази на Вертер от едноименната опера от Масне. Годишно представя по 4-5 оперни представления и концертни програми", пише за него в световната информационна мрежа.

Вертер е страдал като млад, Пламен като все още млад вероятно също страда - ако си приличат и той е "страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота", цитат от Уикипедия, но нали знаем, че поезията не му е чужда. Пък и е на ти с класическото образование, което е предпоставка за успешния бизнес (все едно с какво).

В очакване на финалния кастинг

Философията безспорно е важна, но икономиката е още по-важна, когато става дума за перспективите пред едно правителство. Затова да видим каква министърка на икономиката е предложена на вниманието на разнопосочните парламентарни политически сили, от които все пак зависят шансовете на виртуалния кабинет. "Димитрова има редица международни сертификати, а според Търговския регистър е собственик на "Био стопанство Лопянко", коЯто иска да произвежда органична коприна". Коя е тази, дето иска да я произвежда органичната коприна, ако иска, защо не я произвежда, и с какво Димитрова, която иска да произвежда органична коприна, е спечелила кастинга за министър на икономиката? Все загадки, "що никой век не разреши".

Със сигурност може да се продължи по списъка, но за окончателното спечелване на кастинга все още трябва да изчакаме. Както вървят нещата обаче, прогнозите за трети избори в една година никак не звучат невероятно.

Защото тук все пак стана дума само за четирима от предложените 18 министри...

Този коментар изразява личното мнение на авторката. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.