България: в чакалнята
26 март 2012Румъния и България са в чакалнята. Холандия отказва да даде достъп на двете държави до Шенгенската зона. Причините са ясни - правителството на премиера Руте е под натиск отдясно. То трябва да се бори с популизма, а и престъпността е сериозен проблем за Холандия. Неслучайно по границите бяха инсталирани камери, които снимат номерата на автомобилите. Много от холандците смятат, че злото е съвсем наблизо. Опасенията са, че на територията на страната без проблеми могат да дойдат просяци и крадци от Румъния и България, обяснява германският журналист Кристоф Прьосл и продължава:
Критериите са изпълнени, но...
Позицията на холандците обаче е погрешна. Двете източноевропейски страни получиха от Брюксел конкретни указания за присъединяването им към единното европейско пространство, свободно от граничен контрол. И двете държави вече са изпълнили тези критерии. Тоест, Европейският съюз трябва да ги приеме. В момента се прави специална проверка на това какъв напредък са постигнали Румъния и България в борбата срещу корупцията и в реформата на съдебната система. Това е правилно, но не бива да се използва като предлог за отказ на достъпа до Шенген, както правят в момента холандците. Основанието: такава договореност няма. Същевременно в двете балкански държави расте недоволството от бюрокрацията в Брюксел.
Пренията около присъединяването към Шенген са индикация за моментното състояние на Европейския съюз. През 90-те години, например, никой в Европа не би се заинтересувал дали България и Румъния са в Шенгенската зона или не. Европа бе абстрактна формация, обсъждана в кулоарите. Тогава политиката бе по-лесна. Но Европа израсна. Гражданите в много по-голяма степен разбират какво означава Европа и много по-често задават въпроса какви са ползите и какви - вредите. Особено във времена на криза.
"Няма да ги пуснем!"
Поради това на политиците все по-често им се налага да обясняват у дома защо в Европа, в групата на 27-те, са взели едно или друго решение. Аргументацията, че разширяването на Европа е правилно, тъй като по този начин държавите се включват в мирния проект на Европейския съюз, вече не е достатъчна сама по себе си. Гражданите искат да им бъде гарантирано, че няма да се стигне до прахосване на милиардите от насърчителните фондове или пък - че през недостатъчно сигурните граници няма да пристигнат престъпници. Това е задача на политиците. Но е погрешно холандците да се изправят и да казват - няма да допуснем Румъния и България.
В такъв случай критериите трябва да бъдат формулирани по друг начин. Или пък държавите-членки трябва да заявят, че ще запишат в договор правилата за това как трябва да се води борбата срещу корупцията. И този, който не е изпълнил ангажиментите си, ще бъде подложен на санкции. Само тази линия би била последователна. Брюксел трябва да получи повече власт, особено с поглед към следващите кандидатки за членство като Сърбия.
Автор: К. Прьосл, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел