Българите ли са лоши? Или гешeфтарите?
9 юли 2015Когато през 2011 година се преселил от България в Германия, актьорът Кямил Топчи изобщо не си представял колко трудни времена му предстоят. 30-годишният Топчи мечтаел за по-добър живот, но вместо това се оказал черноработник с ниско заплащане, заврян в едно претъпкано малко жилище в Манхайм. В този град на 10 000 жители се падат 141 българи, само в Офенбах са повече - 224.
Топчи попаднал в капана, в който влизат повечето българи, пристигащи в Германия: понеже не говорят немски, те обикновено се оплитат в мрежите на безскрупулни гешефтари, които безмилостно ги експлоатират. Голяма част от българите не се доверяват на безплатните консултантски служби към общините - просто защото имат много лош опит с властите у дома си, обяснява Клаус Прайслер, пълномощник за емигрантите в Манхайм. Така те стават жертва на бандити, които им взимат пари за попълване на формуляри и им продават съвършено ненужни застраховки. Често пъти българите полагат тежък труд в строителството и си мислят, че всичко е законно, след като са се регистрирали като еднолична фирма. А всъщност са подложени на незаконна експлоатация и получават възнаграждение под законовия минимум.
"Тук българи не щем, това са лоши хора"
Българите, които пристигат в Манхайм, обикновено са бедни и само в редки случаи имат някакво образование, обяснява Габриел Хьофле от управата на манхаймския квартал Некарщат-Вест, където живее най-голямата група българи. Те нямат никакъв шанс да си намерят законна работа, а това директно ги праща на черния трудов пазар за най-неквалифициран труд. Но дори дипломираният драматург Топчи се оказал в същата ситуация и трябвало да работи по 13-14 часа дневно като келнер и продавач - без почивки и без храна. Намирането на жилище също се превърнало в огромен проблем, защото навсякъде му казвали: „Тук българи не щем, това са лоши хора”.
България влезе в ЕС през 2007 година, но независимо от това в Германия продължават да се ширят какви ли не предразсъдъци към българите: че били паразити, крадци, просяци. Тъкмо тези предразсъдъци се проявяват и при търсенето на жилища под наем, обяснява Клаус Прайслер: „Дори висшисти не могат да си намерят жилище”. Да не говорим за онези българи, които нямат постоянен доход в Германия - тяхното положение е направо безнадеждно, казва и Габриел Хьофле. Според него такива хора са принудени да се нанасят в разпадащи се сгради и да плащат чудовищни наеми. Миналата година медиите в Германия вдигнаха шум около един случай, когато при пожар в една такава сграда загинаха три деца.
Клаус Прайслер е категоричен, че новопристигналите първо трябва да изкарат курс по немски - за да имат изобщо някакъв шанс на трудовия пазар. Топчи тъкмо това и сторил. Сега младият човек работи към общинската служба за интегриране на пришълци, където отговаря за българите, пристигащи в Манхайм. Наслушал се е вече на какви ли не истории. Като тази за едно семейство, което платило тримесечна гаранция за наетото жилище, а един ден наемодателят просто сменил ключалката и хората трябвало да нощуват в колата си - посред зима. Хьофле пък разказва за една българка, която получила месечна сметка за ток в размер на 4 000 евро - просто наемодателят бил вписал по нейната партида цялата жилищна сграда. Топчи и неговите колеги помагат на такива хора, ходят заедно с тях в полицията и ги подкрепят по време на евентуални съдебни процеси.
Защо точно в Манхайм?
Фактът, че все повече българи идват в Германия и остават тук въпреки крайно трудните условия, се дължи най-вече на тежката политическа и икономическа ситуация в тяхната страна, обобщава Хьофле. Особено ромското малцинство в България живее в голяма нищета. За много от пришълците е голям прогрес, ако изобщо си намерят някаква работа.
На въпроса защо толкова много българи се заселват тъкмо в Манхайм, Прайслер дава неочаквано обяснение. Градът се намира на границата между три федерални провинции и гешефтарите използват това обстоятелство, за да експлоатират българите. Те организират така нещата, че жертвата им се регистрира като еднолична фирма в едната провинция, живее в другата, а работи в третата - това много затруднява властите в опита им да докажат незаконни машинации с регистрирането на еднолични фирми.
Кямил Топчи е постигнал онова, за което мечтаят хиляди новопристигнали българи в Германия: започнал е нов живот. В момента през свободното си време дори играе главната роля в пиесата „Бурята” от Уилям Шекспир - двуеизчна постановка на немски и български под режисурата на Хансгюнтер Хайме, която се играе в Некарщат-Вест. „Щастлив съм, че отново се занимавам с театър”, казва Топчи пред агенция ДПА.