Българите: криво искат - криво им се дава
16 август 2011Коментар на Мирела Иванова:
“Кандидат за кмет бил лидер на престъпна група.” Из новините на Нетинфо
Абсурдните предизборни новини вървят ръка за ръка с още по-абсурдните дискусии, обещания, случки и дебати за доходите в България. Почти епично се акцентира върху две теми: увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и данъчните задължения на Лили Иванова, недоизяснени засега отвъд факта, че голямата певица получава пенсия в размер на 109 лева и някакви стотинки.
Ще се запитате: какво е общото между двата казуса? Над тоя въпрос се замислях и аз, в началото само долавяйки плътната и неразкъсваема обвързаност, додето накрая успях да намеря свой отговор. И той се отнася не просто до доходите, а и до перспективата в България да си останем завинаги бедни, дисциплинирани и завистливи.
Увиснали в очакванията си като тежки левичарски камъни на врата на държавата, която до онзи ден се олицетворяваше от бащицата Живков, вчера и по за кратко от бащицата цар, а днес от Борисов. Общественото устройство, оказва се, е без значение, защото политиката на доходите масово се възприема като паница, от която всеки все трябва да получи по залък, независимо от образованието, професионалния принос, общественополезната му реализация.
Не Лили Иванова е антиподът на бедността ни
Ние не изискваме от държавата си това, което е длъжна да ни осигури: ред и сигурност, надеждно здравеопазване, образователни хоризонти и среда за разцвета на културата. (Защото именно в такъв контекст сами бихме могли да се погрижим за себе си, да разгърнем възможностите си, да се реализираме и редовно да плащаме данъци.) Напротив, нас все ни тегли да получаваме подаяния, които ни правят равни в бедността.
Чудя се за какъв квалифициран или неквалифициран труд се получава днес минимална работна заплата, в какви сфери на производството или държавната администрация, например? Как се съизмеряват възнаграждението на чистачка на летище “София” и учителка в детска градина, или на пазач и млад, току-що постъпил на работа асистент в университет? Струва ми се, че тъкмо подобни ценностни разкрачи и неразбиране за цената на професионалния и образователен ценз би трябвало да ни бодат очите, да предизвикват съпротивата ни. А не доходите на Лили Иванова.
Български зависти и ненависти
Ако певицата, един рядко срещан пример за дарба и характер по нашите земи, има неплатени данъци, то навярно и ще си ги плати. Раздразнението, с което бива разнищван нейния случай обаче иде от другаде. От различието и респектиращите усилия, с които го поддържа и развива през годините, от уникалното й присъствие на сцената, от последователността да бъде такава, каквато заслужава, винаги на върха.
Не съм чула да предявява основателните си претенции към държавата, говори за изкуството си и то е запазеният й знак. Но навикът по нашите земи е да възприемаме успелите с труда си като обект на непомерната си усреднена завист. Кой знае защо незаконно забогателите не ни дразнят и впечатляват така - разните български псевдомилионери, например, които си пазаруват вили в Ница и Сен Тропе, не стават обекти на обществено и медийно разобличение, на лични поругавания в нета, не будят зависти и ненависти.
Защо не излизат сметките?
Уви, оцеляването, освен национална философия и религия, изглежда е и правителствена визия. Така че всички стискаме зъби дисциплинирано, самонапъхваме се в Дянковите концепции и ставаме светъл пример за целия Евросъюз, че и отвъд. Зад тази приемливост на фасадата и повсеместните минимални работни заплати, всеки гледа да се спаси със съучастие в шмекерлък, да се уреди в схема, да направи консултантски удар, да добута до политическа хранилка и прочие.
Народ и премиер смятат горе-долу по един и същи начин: еди-колко си милиарда еврофондове, еди-колко си милиона население, разделяш ги на калпак и прецапваш кризата. Много са прости тези сметки, за да излязат.
Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев