Българите вече са други

И международните медии вече им отделят все по-голямо място в изданията си, но правителството продължава да се държи така, сякаш протестите изобщо не го засягат, сякаш ние сме някакви случайни минувачи. Как може да се игнорират протести, в които ежедневно, вече над 40 дни участват десетки хиляди хора, възмущава се Славкова в интервю за германското издание.

Корупцията - нещо нормално

Гневът и недоволството на хората са насочени и към задкулисните олигархични структури в страната, подчертава тя и посочва, че най-често звучащата дума на протестите е "олигархия" - преплитанията между онези, които държат парите, и институциите на властта. В медийната империя на Делян Пеевски, например, има дял и Корпоративната търговска банка, в която са и парите на повечето държавни фирми, така че нейният директор - Цветан Василев - играе важна роля в партийната коалиция. Тези преплитания произтичат от начина, по който бяха извършени трансформациите на прехода: през 90-те години парите на комунистическата партия отидоха в ръцете на малцина избраници или бяха изпрани. Сегашните протести са първите в България, на които хората издигат и лозунги за "преодоляване на миналото" и "лустрация", пише по-нататък в "Тагесшпигел".

Изданието посочва и, че обсъжданият в парламента нов бюджет предвижда кредит за правителството в размер на един милиард лева, като голяма част от тези пари са предназначени за връщане на ДДС на определени фирми. Иначе казано - парите отново се използват като инструмент на властта в полза на привилегировани от нея фирми. В България корупцията се приема едва ли не вече като нещо нормално, заявява Луиза Славкова.

При това положение не е никак чудно, че доверието на хората в българските институции все повече се топи, докато вярата им в европейските органи все повече нараства. Много българи виждат в ЕС единствения коректив и гаранция, че политиката на страната им най-после ще бъде насочена в правилната посока, се казва в интервюто, поместено от "Тагесшпигел".

Хората се събудиха

Тази нагласа подсказва и нещо съществено за новото гражданско общество, което се оформи в хода на протестите - досега хората нямаха чувството, че могат да се месят в политиката и да участват в нея. Новият елемент при протестите е именно този - пробуждането на едно активно гражданско общество, което иска и може да упражнява контрол върху властта.

Но как ще вървят нещата занапред, след като доверието във всички партии е изчерпано? Какво ще стане, ако искането на протестиращите за оставка на правителството бъде изпълнено? Доводът срещу оставката е, че нямало алтернатива. Но това не е вярно. Именно оставката е търсената алтернатива, казва политоложката Луиза Славкова, като припомня протестите след 1989 година. "Инфлацията тогава беше 200 на сто, нямаше хранителни продукти, магазините бяха празни, хората изгубиха всичките си спестявания. Протестът тогава беше обаче политически и искането беше за оставка на тогавашното социалистическо правителство. Партийно-политическата алтернатива беше ясна, затова и изходът изглеждаше по-прост, отколкото сега. Но сегашните протести въпреки това постигнаха вече най-важното: гражданинът у българина се събуди и го накара най-после да се отърси от наследената от комунизма инертност под мотото: "Така и така нищо няма да се промени".

Дори резултатът от следващите избори да е същият като на предишните, бъдещето правителство ще е наясно, че вече не може да си позволява онова, което вършеха неговите предшественици. Младите хора в страната, пък и много от средното поколение вече са други. Те предявяват други, свои искания и отхвърлят омразното "както преди", подчертава Луиза Славкова.

АГ, ТШ, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова