Брюксел - безсилен пред българските безобразия

Провалът и на второто дело за източване на пари от програма САПАРД е пореден шамар за наблюдателите, но той няма да бъде последен. Не и докато Европейската комисия не намери ефективен механизъм за контрол над безобразията в съдебната система, който да замени беззъбия засега мониторинг.

В края на миналата седмица втора съдебна инстанция оправда обвиняемите по дело за пране на пари, източени от програма САПАРД на Европейския съюз. Това е второто от скандалните дела, свързани с тази програма. Първото дело беше свързано със самото източване на пари от САПАРД, но и то придоби нерадостна съдба, защото след няколко години прах в очите на Брюксел го върнаха в досъдебна фаза. Съдиите обясниха решението си с това, че обвинителният акт е противоречив и неясен, а процедурата – нарушена.

Какво би било, ако...

Колкото до делото, което приключи преди няколко дни, то също се позовава на пропуски на прокурорите: в мотивите на съдията се намеква, че изходът може би бил друг, ако делата не са били разделени на две и ако цялостният подход на прокурорите е бил по-различен.

Тези подробности са много интересни, но за този интерес е вече твърде късно. Дали прокурорите са по-виновни от съдиите, кои са добрите и кои са лошите в групата на едните и на другите, бяха въпроси, валидни до вчера. Днес вече се тегли чертата: нула окончателно завършени успешни дела срещу мафията и двама осъдени, избягали в чужбина. Към това да добавим нарастващия брой на европейските държави, където се гледат „български“ дела – като част от дела срещу международната престъпност в различни области. Ами че по същите тези злополучни дела за източването на САПАРД има осъдени в Германия! И те отдавна са в затвора.

Същото ще стане и с делата срещу Брендо – когато в Италия приключат делото срещу него за трафик на кокаин, в България по същото време още ще му размотават из различните инстанции безнадеждно написаното обвинение за пране на пари. И тази прогноза не се дължи на някакво специфично знание за конкретната съдебна процедура, а на знание за политиката, която успешно унищожи съдебната власт като такава.

Воля за подобрение няма

Ситуацията в българското правораздаване надали е достойна за безобидната дума „мониторинг“. Мониторингът е процес, основан на доверието; прилага се само като помощ за онзи, който иска да е по-добър, но не е уверен в себе си. Само че нищо в най-новата история на българската съдебна власт не показва воля за подобрение, която да се нуждае просто от наблюдение за подкрепа. Какъв е приносът на този, който наблюдава неудържимия срив на влака в пропастта? Най-много този: да остави след себе си достоверен разказ на очевидец.

Автор: Т. Ваксберг/Редактор: М. Илчева