Британците започват да разбират дори германски хумор

Старата неприязън на британците към германците започва да се топи, констатира агенция ДПА. А в швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" четем, че от няколко години насам имиджът на Германия в Британия се променя към добро. Какви са фактите?

Дълго време антипатията срещу германците бе един вид фолклористично забавление в Англия. В продължение на десетилетия след Втората световна война german bashing, гаврата с германците, минаваше за приемлива форма на ксенофобия.

Все пак обект на гаврите не беше някакво мизерстващо малцинство, а една силна нация, която на всичко отгоре постигна във футбола онова, за което Англия мечтае вече от 45 години. Футболът и войната бяха двете полета, в които антигерманските чувства вирееха особено силно.

Офанзивата на високата култура

Дълго време подигравките с вечния "наци" бяха любима тема не само на разюздания британски булеварден печат. Но през последните десет години се забелязват промени в тази нагласа, причините за които са най-разнообразни.

Отиват си постепенно времената, когато германецът, наричан "джери", "хун" или "фриц", присъстваше редовно в медиите; постепенно карикатурите биват измествани от представата за една модерна, богата държава.

Роджър Бойс писа в "Таймс", че отчаяни от сегашното състояние на своята страна, англичаните просто трябва да приемат, че на германците им върви по-добре. А успешното излизане на Германия от кризата придава образцов характер на страната.

Класическата музика винаги е била един от най-престижните експортни продукти на високата германска култура. Но пътят за възприемането на съвременната германска културна продукция бе трасиран от изобразителното изкуство. Артисти като Герхард Рихтер, Иза Генцкен, Волфганг Тилманс и Катарина Фрич бяха почетени със самостоятелни изложби в Лондон.

Германското чувство за хумор

Филми като "Сбогом, Ленин" и "Животът на другите" напълниха кината, а телевизионната серия на Ал Мъри "Приключение по германски" показа, че германците са способни дори на чувство за хумор. През 2003 в Националния театър бе поставена с голям успех пиесата на Майкъл Фрейн "Демокрация", в която става дума за Вили Брант и шпионина Гюнтер Гийом.

Отношението на англичаните към съвременната германска литература си остава по-скоро сдържано - макар че "Четецът" на Бернхард Шлинк влиза вече в канона, - но преоткриването на Ханс Фалада бе истинска сензация: преводът на романа му "Всеки умира сам за себе си" имаше 15 тиража!

"Don´t mention the war", не споменавайте войната, гласеше шеговитата максима при срещата с всичко германско от прочутата телевизионна комедия "Фолти Тауърс". Двете световни войни остават невралгичния пункт във възприемането на Германия.

Чак до управлението на Маргарет Тачър се долавяха нотки на антигерманска пропаганда от времето на войната. Но и в това отношение е налице промяна на парадигмата, важен принос за което - поне според известния журналист Адриан Гил - имаше излъчването преди три години на съвместната англо-германска телевизионна серия "Потъването на Лакония". Гил смята, че "носталгията по Втората световна война" се е изпарила.

От войната до футбола

Международната притегателна сила на столицата Берлин започва да привлича все повече англичани. Гьоте институт регистрира значително повишен интерес към изучаването на немски език, който има влиятелни застъпници в лицето на актьора Стивън Фрай и писателя Джон льо Каре. Но най-ясните признаци за разведряване в нагласата на британците към Германия се забелязват на класическата арена на националните предразсъдъци - футболното поле.

Още домакинството на Германия за Световното първенство по футбол през 2006 допринесе за значително повишаване на германското реноме, а убедителното представяне на младия германски екип на миналогодишното Световно първенство по футбол спечели още повече симпатиите на Острова. Английските медии бяха положително изненадани от една нова, елегантна игра, чиято главна цел не беше вече премазването на противника от германския Panzer /т.е. танк/.

В информациите и коментарите преобладаваше онзи респект, който обикновено е запазен за германските инженерни постижения и който доведе до това, че във Великобритания безпроблемно започнаха да разбират известния германски лозунг: "Предимство чрез техника."