Борисовият въпрос

Коментар на Андрей Райчев:

Великият Блез Паскал, гениално хлапе с изострени мистически чувства, е автор на най-буржоазното разсъждение за Бога. Той казва така: две са възможностите – Бог да има или Бог да няма. И са два вариантите на поведение – да вярваш в Бог или да не вярваш. Изборът ни, значи, е между четири неща:

Бог има и вярваш

Бог няма и вярваш

Бог има и не вярваш

Бог няма и не вярваш

Поуката е очевидна. При първия и четвъртия случай си ОК. При втория живееш с илюзия, но безплатна. При третия – жална ти майка. Следователно, сериозно твърди Паскал, разумното, т.е. изгодното поведение е все пак да вярваш.

„Началника”

Г-н Бойко Борисов нито е хлапе, нито страда от мистически чувства. (В последното съм сигурен, защото съм забелязал, че хората с подобни чувства нямат добре развит опорно-двигателен апарат.) Пък и засега премиерът не се е засилил да кандидатства за Бог, когото инак галено и почтително нарича „Началника”. Но вариантите му са пак само четири, дошли от отговорите на хамлетовския въпрос: „Да кандидатствам ли за президент или не?”, на фона на другото питане: „Ще се печели ли или ще се губи?”

Собствено изборът на бъдеще е ограничен до:

Явява се за президент и печели

Явява се и губи

Слага друг и печели

Слага друг и губи

Да огледаме внимателно този пъзeл.

Вариант 1

„Явява се и печели”. Това е мечтата на поета и няма какво толкова да се обсъжда, освен да се отбележи, че от тук най-вероятно следват нови парламентарни избори напролет. Колкото до мотивацията на Борисов, за мен е повече от очевидно, че златният медалист, притежателят на всички възможни дипломи, докторът по психология и пр. няма начин да не се яви за президент, ако е сигурен, че побеждава. Другото е все едно да питаш г-н Христо Стоичков иска ли да играе на световен финал.

Вариант 2

„Явява се и губи”. Това е кошмарът на г-н Борисов, защото загубата е двойна. Ако г-н Борисов лично се яви и загуби, той ще бъде бламиран и като премиер. Причината е, че за разлика от други политици, г-н Борисов дължи цялата си власт (и държавната, и над своите хора) на пряката връзка с народните маси. Евентуалната загуба ще скъса тази връзка, народът ще загуби своя юнак, както се изразява г-н Любен Дилов-син. Трябва да се добави и, че в този вариант предсрочните парламентарни избори са практически сигурни.

Вариант 3

„Слага друг и печели”. Това е „Спирка почивка”. Кротко осигурява изкарването на мандата на премиер. Презарежда ГЕРБ с енергия. Е, последната възможна и висша диплома „Президент” няма да увисне на стената на кабинета. Но пък кой знае, животът е дълъг, може все пак да стане и камилата, и камиларят...

Не е ли, следователно, това най-добрият вариант? Щеше да е, само дето е почти сигурно, че ако сложи друг, ще загуби. Причината е главно във факта, че „нашата полиция ни пази” прекалено активно, че от много подслушвания г-н Цветан Цветанов накрая подслуша и изложи самия премиер. Че има прекалено много апартаменти за човек, шумно заложил единственото си жилище, за да събере някой друг лев за предизборна кампания...

Вариант 4

„Слага друг и губи”. Това по прилича на реми, но си е загуба отвсякъде. Пак отваря път за предсрочни избори за парламент, но не е там работата. Големият проблем на г-н Борисов в този случай е, че ще бъде със засенчен личен авторитет. Победителят, а по-точно победителката, ще получи стратегическа инициатива. И г-н Борисов с болка ще си припомни как назначи фамозната г-жа Румяна Желева на мястото на г-жа Меглена Кунева. А в съзнанието му дълго ще отеква поговорката за ума, който царува и робува. Но в третата й част, където се говори, че „ум патки пасе”.

Кофти пъзел

От този кофти пъзел следва със сигурност само едно. Г-н Борисов ще бави решението си до последния възможен момент. И тогава ще се обърне за съвет към „двете” социологии. Истинската и „неговата”: дали хората се тълпят около него, дали се снимат, усмихват и пр. Но „Началника”, ако го има, е направил нещата така, че народната любов е най-вятърничавото нещо под слънцето...

Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев