Бойкотът като леко убождане
6 май 2012След нахлуването на Съветските войски в Афганистан американският президент Джими Картър призова за бойкот на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Послушаха го около 60 страни, от които само две европейски - тогавашната Западна Германия и Норвегия. На тогавашната Олимпиада спортистите на СССР и на ГДР взеха общо 321 медала.
Реваншът се състоя 4 години по-късно в Лос Анджелис. Тогава Източният блок бойкотира игрите, в резултат на което спортистите на САЩ и ФРГ си поделиха 253 медала. Тези спортисти най-добре знаят, колко блудкава е славата, когато ти е подарена. Или както се казва - no pain, no gain (Без труд нищо не се постига). Казано по друг начин - когато най-добрите отсъстват, състезанието вече не е състезание.
Спортът - инструмент за дисциплиниране?
Сега политиците призовават за бойкот на Европейското футболно първенство, на което Украйна е съдомакин. Целта е също толкова възвишена, колкото и след нахлуването на СССР в Афганистан: Злосторникът да бъде наказан, като бъде презрян от всички. Вярно е, че Украйна при президента Виктор Янукович де факто си е чисто мафиотска държава, брутална и корумпирана. Но и бившата министър-председателка на страната Юлия Тимошенко, която сега е изтезавана в затвора, не е някакъв ангел, а част от играта за повече власт и влияние.
В Украйна тази игра се води с всички възможни средства - позволени и непозволени. Въпросът е - може ли спортът да напуска очертанията на играта "По-бързо, по-високо, по-далече"?, т.е. спортът да бъде използван за други цели? - Отговорът на всички, които разбират от спорт, е категорично "Не"! И въпреки това може ли спортът да бъде инструмент за дисциплинирането на съмнителни режими?
Не и ако този, който трябва да бъде дисциплиниран, е прекалено голям и силен. Китай например е не по-малко грешен в това отношение от Украйна. Даже много повече от нея. Но всички отидоха на Олимпиадата в Пекин и никой не си и помисли дори лекичко да подразни гиганта Китай. Лекото убождане, което един бойкот на спортно събитие предизвиква, не води до изтичане на гнойта от раната. В крайна сметка Съветските войски се изтеглиха от Афганистан не заради бойкота на игрите в Москва, а защото бяха принудени от муджахидините и американските ракети "Стингър".
Нужни са политически реакции, а не лицемерие
Политиката и спортът са две различни неща. Политика е например когато германският президент Йоахим Гаук отказва на Украйна. Политика е също, когато Вашингтон и Берлин се застъпват за Тимошенко, която впрочем е само една от многото потърпевши. Затова истинското средство в случая биха били реалните санкции на ЕС срещу Украйна.
Т.е. нужни са реакции на истинската политика, а не лицемерен фалш, който би позволил на всеки деспот да се заиграе с чувстото за национална гордост и да отклони общественото внимание в грешна посока. Затова бойкотът няма да свърши никаква работа. Вместо това е по-разумно, в Украйна да бъдат изпратени и политически репортери - на един спортен журналист по двама новинари. Така хем ще се наслаждаваме на голямото спортно събитие, хем ще развалим рахатлъка на президента Янукович.
АГ, ДПА, ДЦ, ЙЙ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова