Бойко Борисов: държавата - това е Той!
29 октомври 2010Коментар на Еми Барух:
На медийната сергия има един-единствен образ: той ни напътства, поучава, наказва, шегува се, забранява… Неудържимо привлечени (като пеперуди еднодневки), журналистите мултиплицират проекциите на неговите визии върху всички разрези на националното битие: от пенсионните фондове, през театралните сцени и новия център на Хюлет Пакард, та до ядрената енергетика и АЕЦ "Белене".
Самотният Шериф на Дива България
На публиката това й харесва. Говоренето е просто и категорично, ултимативно и разбираемо, императивно и нетърпящо възражение - с онази непоколебимост, с която се произнасят утвърдените капацитети, когато представят резултатите от дългогодишния труд на цели колективи. (Само дето тук колективът го няма…) За силата на въздействието допринася един добре познат холивудски маниер на самотния Шериф в Дивия Запад, който с ловко движение насочва дулото към противника и винаги улучва.
В тази хазартна турбулентност образът се появява отвсякъде, навсякъде звучи убедителната интонация на неговите Аз-монолози: Той дава (на театралите), не дава (на младите учени); Той открива висши учебни заведения и пътни участъци, лично договаря, самостоятелно урежда, персонално води… Негови са решенията, негови са министрите, негови са успехите, негови са средствата, негови са усилията.
Такъв модел на поведение - безпардонен, антицеремониален, самодоволен - очевидно силно импонира на аудиторията. В тази стилистика дори "Ние"-то е просто форма на "Аз"-а. Отсъства разбиране за значимостта от работата в екип, за смисъла от разпределяне на отговорностите, отсъства потребността от съвещателно тяло, нуждата от капацитети, отсъства усещането за отбор, няма колективна игра.
"Те" е събирателен образ на всички неблагополучия по пътя - минали, сегашни и дори бъдещи. С "те"-фактора ще бъде обяснен и катастрофалният корупционен индекс на България, независимо от това, че засяга и управлението на сегашния кабинет.
Бойко и армията от подражатели
Впрочем този почерк се имитира и пренася навсякъде по пирамидата надолу. И все по-рядко се забелязват опити за отклонение от стила Държавата - това съм аз! Липсва диалог между просветения елит на България и политическата класа. И ако си зададем въпроса кой съветва премиера, най-вероятно ще открием, че това е охраната… А отсъствието на критична маса е опасна диагноза на обществото.
Мъдрите хора казват, че за да отидеш далече, трябва да продължиш от мястото, до което са стигнали тези преди теб. Ако отричаш всичко постигнато до момента, рискуваш да се въртиш в кръг - около ореола на собствения образ.