Истината за Истанбулската конвенция

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Нали не сте се съмнявали, че отхвърлянето на Истанбулската конвенция ще ни създаде проблеми? Огромното мнозинство, с което Европарламентът настоя няколкото периферни страни като нашата да я ратифицират, показва в какъв глупав сюжет ни вкараха манипулаторите.

И се впуснаха да бранят България

Политическите му измерения обсъждахме многократно. Уплашени, че ще се обезличат в коалицията с ГЕРБ, националистите решиха да си измислят враг (при това с „турско" име), пък и да се опънат на Европа, за което май ги подканяше Москва. БСП на свой ред видяха възможност да „цакат" управляващите, изобразявайки се като консерватори, готови за коалиции с крайнодесните. Маргинални евангелистки организации намериха повод да възникнат, а църквата се впусна в поредния си литийно-кръстоносен поход след разгрома на йогите, Мадона и Хелоуин. Уплашени от упадъка на старата десница, редица медийни мислители се преориентираха, надявайки се, че в битката срещу Конвенцията ще обновят поразклатената си дясна идентичност. А що се отнася до Конституционния съд, той уж трябваше да сложи точка на кризата, но това, което направи, беше друго - просто спаси коалицията между ГЕРБ и лъжепатриотите, която силно беше застрашена от разлома по темата. Слава богу, намериха се четирима достойни членове, които не подкрепиха странното решение, в което се казваше, че документът противоречал на Конституцията. Естествено, не бе обяснено на кой точно член в нея противоречи и с какво.

Но и с това никаква точка не бе сложена, защото при всяка нова убита жена темата отново и отново излиза на дневен ред. Последният епизод беше необяснимото поведение на Сергей Станишев и Радан Кънев, които, явно плъзнали се по популистката пързалка, гласуваха в ЕП с „въздържал се“. Особено драматично го посрещнаха привържениците на втория - във Фейсбук заваляха клетви, че „повече никога няма да гласувам за него“.

Да се чудиш кое е по-малкото зло: да смятат европейците, че конституцията ни окуражава боя на жени - или да ни мислят за олигофрени…

Истината за Истанбулската конвенция

Мошеничеството многократно беше разобличавано, включително от различни европейски институции. Конвенцията нито се занимава с дефиниране на полове, нито легализира гей бракове. Става дума за насилие, легитимирано от определени културни стереотипи - по-ниското положение на жената в някои култури като ислямската, насилственото омъжване на момичета в култури като ромската, мачизмът в средиземноморската, дисикриминацията на работното място и пр. Освен законодателни и социални мерки за защита на жените, Конвенцията изисква и възпитание на децата в ценностите на равенството и взаимното уважение.

Кой можеше да си представи, че подобни самоочевидни неща могат да се обърнат с главата надолу и да се превърнат в политическа бухалка? Внесоха измислената от американските евангелисти „джендър идеология“, на която избягват да дават дефиниция (същия номер изигра и Конституционният съд). Разровете се из мрежата: според „джендър идеологията“, половата идентичност била „конструкция“ - тоест, не зависела от биологията. Религиозните бойци обикновено препращат към крайни постмодерни автори, които обичат „конструктуираността“ на нещата. Още преди много години един американски учен направи за смях този тип мислене, като пусна една пародийна статия, твърдяща дълбокомислено, че гравитацията била конструкция.

Според мейнстрийма в социалните науки, половата идентичност, естествено, е природна, като върху нея се надграждат социокултурни елементи, характерни за дадената епоха и група. Биологията се е променила за последен път преди 200-300 хиляди години, докато социокултурните характеристики се развиват доста по-бързо - и именно тях иска да възпитава Конвенцията. Благодарение на тяхната еволюция, днес не мятаме жените отзад на седлото, допускаме ги да учат в университетите, та някои от тях дори избираме за лидерки на политически партии.

Думата "джендър"

Простотията се концентрира в думата „джендър“, което на английски обозначава именно социокултурните характеристики на пола. Обявиха го за трети пол, един съд дори го призна за обида и осъди някого. Пък и малко бие на турски тази дума, особено в комбинация с „Истанбулска“…

Разразиха се клетви за традиционността на българското общество, които, впрочем, звучат доста двусмислено - националисти/социалисти/консерватори явно имат предвид, че няма да приемем гей бракове, а то излиза, че искаме да си бием жените, понеже иначе ни грози гейство. А всъщност българите сме точно толкова модерни, колкото и французите или холандците - що се отнася до жененето (или по-точно нежененето, раждането на деца извън брак),  отношенията между поколенията, мястото на жената в обществото, ходенето на църква.

Различаваме се по друго. Скоро прочетохме, че сме сред най-уязвимите от дезинформация. Абсурдните опасения, изказани около Конвенцията, че ирански травестити щели да ни сменят пола, а хора от третия пол щели да влизат в тоалетните и да ни снимат с телефоните си, ми изглеждаха като своеобразен връх на националната психопатия. Но ето че дойде Стратегията за детето - друг такъв административен документ, който в други времена изобщо не бихме забелязали. И същите кръгове, същите медии вдигнаха народа на бой срещу норвежците, които щели да отвличат децата ни и да ги дават за осиновяване на гей двойки. Най-силна бе паниката сред ромите, където, уви, невежеството е смятано за най-високо.

Какви хора отглежда България?

Така стигаме до друга серия публикации, от които научихме, че България е на последно място в ЕС в образователната класация PISA. Депресираха ни с факти като този, че 9 процента от учениците не правят разлика между факт и мнение. Че се увеличава функционалната неграмотност - тоест, децата могат да прочетат даден текст, но не го разбират. Как тези бъдещи граждани ще могат да се съпротивляват на манипулациите? Как ще прочетат сами някакъв документ и ще разберат дали някой ги лъже?

Работя със студенти и съм в ужас от това, че те не просто не четат вестници, а изобщо не се интересуват от обществени теми. Трябва нещо да е съвсем чудновато и екзотично, за да си го препратят по съответната социална мрежа - ако може със смешна картинка. Небивалиците са най-удобни за привличане на вниманието, а най-нелепите са и най-ефикасни. И колкото по-отчаяно опитваме да ги опровергаем, толкова по-силно се забиват в съзнанието.

Ами да, блазе им на нашите управници - такъв (дигитален) народ лесно се управлява.

*****

Вижте и това видео: