Бият ги, взимат им телефоните и парите

Бежанците в палатковия лагер в босненското градче Велика Кладуша се редят за храна. Мъж на средна възраст излиза от опашката и се приближава до нас. Алжирецът съблича тениската си и ни показва белезите по окървавения си гръб. Виждали сме такива наранявания на многобройни снимки в социалните мрежи. Твърди се, че са причинени от хърватската полиция.

В разговор с ДВ 9 от 10 бежанци, които са се опитали да влязат в Хърватия от северозападна Босна и Херцеговина, се възмущават от „отвратителното“ отношение на хърватската полиция. Разказват за побой, откраднати пари и счупени телефони. Хърватските служители им попречили да подават молба за убежище и ги принудили да се върнат обратно в Босна и Херцеговина. Бежанците, с които разговаряме, ни молят непременно да разкажем историите им: „За да разбере Европа какво се случва“. 

"Имаше хора със счупени ребра"

Снимки на алжиреца с окървавения гръб бяха публикувани в интернет от хуманитарната организация „No Name Kitchen" („Кухня без име“). Техни доброволци помагат на бежанци в Италия, Сърбия и Босна и Херцеговина, като им осигуряват храна, одеяла, облекло и достъп до санитарен възел. „Кухня без име“ е част от международна мрежа, която разпространява информация за полицейско насилие над бежанци на Балканите. На уебстраницата им www.borderviolence.eu е публикуван списък с 200 случая на полицейско насилие от началото на 2017 г. насам. Инцидентите са от границите между Хърватия и Сърбия, Сърбия и Унгария и Босна и Хърватия.

„Всеки ден изникват по един или два нови случая. Нямаме капацитета да документираме всички“, казва пред ДВ Марк Пратлус от „No Name Kitchen". „Насилието е систематично и всекидневно. Това ще го чуете във всички бежански лагери. Вчера бяхме на автогарата във Велика Кладуша, където бяха пренощували 25 души. Четиринайсет от тях станали жертва на побой, имаше дори хора със счупени ребра.“

Мигранти, които Хърватия принудително връща в Босна и Херцеговина потвърждават, че отношението на тамошната полиция било изключително брутално. В един от свидетелските разкази, публикуван на www.borderviolence.eu, 47-годишна иракчанка разказва, че тя и 14-годишният ѝ син били пребити без никаква причина. Жената споделя, че полицаите им взели телефоните, парите и един лаптоп.

Този случай не е единственият, предупреждават неправителствени организации.

Полицията: от помощ към насилие

„Принудителното връщане и възпрепятстването на молбите за убежище са в разрез с националното и с международното хуманитарно право", казва Емина Бужинкич от инициативата в помощ на бежанци „Добродошли“, зад която стоят повече от 60 хърватски граждански организации. Бужинкич и колегите ѝ смятат, че промяната в поведението на хърватските органи на реда (от помощ към насилие) е резултат от новата бежанска политика на Европа, която можела да се формулира като „задържане и връщане“. На два пъти през 2017 г. „Добродошли“ информирали Министерството на вътрешните работи в Загреб – и в двата случая с подробни бележки за многобройни насилствени връщания на бежанци. „Още чакаме отговор“, казва Бужинкич. В имейл до ДВ хърватското вътрешно министерство заяви, че „проверките на досегашните сигнали за полицейско насилие и отнемане на лична собственост са установили, че органите на реда не са ползвали средства за принуда." По техни думи, правата на бежанците се зачитат. По-нататък в имейла четем: „Република Хърватия има работещо и ефективно споразумение с Босна и Херцеговина за връщането на онези мигранти, които са влезли в страната нелегално.“ Но в изявление пред медиите босненският министър на сигурността Драган Мектич контрира хърватските си колеги и каза, че „двустранното споразумение изобщо не работи".

Мигрантите се бият и помежду си

Петер ван дер Ауверарт, ръководител на „Международната организация за миграция“ в Босна, споделя, че служителите му чували много разкази за насилствени връщания, но нямало как тези истории да се верифицират: „Знам и за насилия между самите мигранти, тъй че понякога е трудно да се определи произходът на нараняванията.“

Откакто хуманитарни организации трайно наблюдават полицейската работа на границата между Хърватия и Словения, много повече бежанци подават молби за убежище в Словения. Но и там правата на мигрантите са системно нарушавани, казва Андрей Курник, преподавател във Факултета за социални науки в университета в Любляна. Според него, страните в ЕС се притискали взаимно, като затваряли границите си и заплашвали съседните държави: „Ексцесите на хърватската полиция започнаха, когато словенският заместник-министър на вътрешните работи Бостян Шефич се закани да вземе драстични мерки, ако Хърватия не спре потока от бежанци" , казва той.