Битката на Мустафа Джемилев за Крим

Последният опит на Мустафа Джемилев да стъпи отново на родна земя е само отпреди месец - когато руски полицейски кордон му попречва да премине отвъд новосъздадената граница между Украйна и анексирания от руснаците полуостров Крим. Действието се развива недалеч от град Армянск. Новата власт в Крим така и не го допуска до родината му.

На 3 юни Джемилев беше удостоен с наградата "Солидарност", дотирана с един милион евро. Тя е учредена от полското правителство в чест на профсъюза, чиято дейност доведе до смяната на комунистическия режим в Полша през 1989. Джемилев получава наградата за "принос към демокрацията и зачитането на правата и гражданските свободи на кримските татари в Украйна".

В изгнание

Забраната за влизане в Крим несъмнено е особено горчива за 70-годишния Джемилев. За първи път от десетилетия насам, той не успя да се включи в проявите по случай годишнината от депортирането на кримските татари, отбелязвана на 18 май. Мустафа Джемилев е роден на 13 ноември 1943 в окупирания от нацистка Германия Крим. Половин година по-късно неговото семейство заедно с още над 180 000 кримски татари е принудително изселено в Средна Азия. Правителството в Москва обяснява мярката с това, че кримските татари оказвали подкрепа на нацистите. Роднините на Джемилев, както и повечето техни братя по съдба, се оказват на хиляди километри от родината - в дълечен Узбекистан.

Самият Джемилев отрано се интересува от историята на своя народ и неговите корени в Крим. На 20-годишна възраст създава Съюза на кримско-татарската младеж - организация, която се застъпва за връщането на кримските татари в родината им и поради това е забранена от съветската власт. Джемилев пък е осъден на лишаване от свобода - защото уж се опитал да избегне военната служба. Той от своя страна упреква КГБ в опит да го накаже заради застъпването му за правата на кримските татари.

15 години зад решетките

Джемилев е осъждан пет пъти и прекарва общо 15 години зад решетките. Бил е близък с редица руски дисиденти като Андрей Сахаров, който по-късно получава Нобелова награда за мир. Известният правозащитник Петро Григоренко описва Джемилев като "човек с невероятна воля". През 1975 Джемилев излиза в гладна стачка и в продължение на десет месеца е принудително захранван.

По времето на Горбачовата Перестройка Джемилев излиза на свобода и през 1989 се връща със семейството си в Крим. През 1991 е избран начело на представителния орган на татарите - Меджлиса, на който пост остава до 2013. Основната му задача е да подпомага кримските татари при завръщането им от изгнанието в Централна Азия - процес, който е изпълнен с напрежения, защото къщите на изселените кримски татари междувременно са раздадени от властите на руски граждани. Джемилев успява да предотврати големи конфликти и остри противопоставяния.

Бившият дисидент влиза в политиката през 90-те години. От 1998 е член на украинския парламент първоначално от партията "Народно движение на Украйна", а днес - като безпартиен. Когато в края на февруари в Крим се засилиха проруските настроения, хиляди татари излязоха да демонстрират против отцепването на полуострова от Украйна. Руският президент Путин прави опит да привлече Джемилев на своя страна. По думите на самия Джемилев - в рамките на половинчасов телефонен разговор руският президент се е опитвал да постигне едно - татарите да запазят неутралитет, макар че точно тази дума не била спомената. В крайна сметка кримските татари /около 300 000 на брой/ не взимат участие в "референдума" от 16 май за присъединяване към Русия, но и не излизат да се борят с оръжие в ръка срещу така нареченото допитване.

Днес Джемилев живее в Киев. Новоизбраният украински президент Петро Порошенко обяви, че ще създаде министерство по кримските въпроси и наблюдателите не изключват вероятността да го оглави именно Мустафа Джемилев.