Бит без душевност

Не че преди нямаше проблеми с водата, тока и парното, просто не даваха да се говори за тях. 20 години се оказаха недостатъчни за нас, българите, и за българските политици, за да решим най-елементарни въпроси на бита. Да има вода, ток, парно и да е чисто по улиците. Последното е проблем предимно на София, но доколкото знам, никъде в България все още няма модерен завод за отпадъци, което означава, че този проблем може да се появи и в други градове. От друга страна, най-разпространеното клише, което можете да чуете от политици, пък и от обикновени хора, е, че

"друго може да нямаме, но културата ни е голяма"

Мнозина се гордеят с постиженията на българската култура, разбира се, без да посочват конкретно кои са те и с какво прехвърлят границите на страната ни. Ако чужденец обаче погледне българските новини и някой му каже, че те са едни и същи от 20 години насам, едва ли ще помисли за това общество като за много културно. Разбира се, това впечатление не може да бъде добито само от новините. Достатъчна е кратка разходка из столицата, за да се добие впечатление, че битът е затиснал българите и изглежда тежестта му е непоносима. Вместо да се справят с него обаче, те го обговарят, и могат да прекарат десетилетия в караници за това, кой е виновен, в размяна на взаимни обвинения и в

безкрайно празнословие

за парно, електричество, замервания, топломери и електромери, тръби и кранове. А в страна, в която материалната култура е в упадък, трудно може да се говори за духовни постижения. Дори бих рискувал да кажа, че материалният свят зависи от духовния. Какъвто духовен ред е подредил човек в себе си или в едно общество, такова е и неговото материално изражение в битовия и социалния живот. Нашият е хаотичен и доста беден. Затова и търкаляме от 20 години проблемите с топлото, светлото, водата и пътищата, без сериозни изгледи да ги решим в скоро време.