"Бил, защо просто не дадеш Европа на Русия?"

От 1993 до 1999 година тогавашните президенти на САЩ и Русия Бил Клинтън и Борис Елцин са се срещали общо 18 пъти. Освен това двамата редовно си говорели по телефона, понякога всеки ден, разменяли си и писма. В президентската библиотека "William J. Clinton Presidential Library" в Арканзас се съхраняват важни документи от управлението на Клинтън. Повечето са засекретени, но в интернет бяха качени около хиляда страници архивен материал. Сред тях и 74 бележки от разговори между Клинтън и Елцин - по телефона и на живо. Дори само тази малка част от съхраняваните в библиотеката данни съдържа наистина сензационни информации, написа списание "Шпигел" в статия по темата и помести някои от по-интересните цитати.

"Бил, съвсем сериозно говоря"

Така например през 1999 година Клинтън и Елцин присъствали на среща на върха на ОССЕ в Истанбул. В кулоарите двамата президенти разговаряли за разоръжаването, когато Елцин ненадейно сменил темата. Сътрудник на американския президент е направил следната записка:

Елцин: Имам една молба. Защо просто не дадеш Европа на Русия? САЩ не са в Европа. За Европа трябва да се грижат европейци. А Русия е наполовина европейска, наполовина азиатска.

Клинтън: Значи искаш и Азия, така ли?

Елцин: Да, да, Бил. Все някога трябва да се разберем за всичко това.

Клинтън: Не вярвам това да се хареса на европейците.

Елцин: Е, няма да се хареса на всички. Но аз съм европеец, живея в Москва, а Москва е в Европа. Ти можеш да вземеш всички останали държави и да се грижиш за сигурността им. А аз ще взема Европа и ще се грижа за нейната сигурност. Тоест, не аз лично, а Русия. (...) Бил, съвсем сериозно говоря. Дай Европа на европейците. (...) Ние в Русия имаме достатъчно сила да защитаваме всички европейци, също и онези, които имат ракети (Франция и Великобритания - бел.ред.).

За щастие Клинтън не се оставил да бъде въвлечен в този разговор. Тактиката му да тълкува предложенията на Елцин като шега очевидно е проработила, коментира "Шпигел" и се спира на друг много интересен епизод - президентските избори в Русия през 1996 година. Понеже за Елцин изгледите не били никак добри, той решил да потърси помощ от американския си приятел. На 7 май Елцин се обадил по телефона на Клинтън, а архивите пазят тази стенограма от разговора:

"Бил, не ме разбирай погрешно, но за предизборната кампания спешно се нуждая от кредит в размер на 2,5 милиарда долара. (...) Парите ми трябват за пенсии и заплати. Ако не решим проблема с пенсиите и заплатите, ще ни бъде много трудно на изборите."

Клинтън обещал да помогне. Още повече, че основният противник на Елцин на тези избори е кандидатът на комунистите Генадий Зюганов. Още преди това - през февруари 1996, под натиска на американците МВФ отпуска на Русия кредит в размер на 10,2 милиарда долара. Германското правителство на канцлера Хелмут Кол също помага с 3 милиарда германски марки, припомня "Шпигел".

"Не въвличай Русия в тази война"

Само веднъж между двамата президенти прехвърчали опасни искри. На 25 април 1999 година Елцин се обадил възмутен на Клинтън - заради натовските бомбардировки в съюзника на Москва Югославия. Малко преди Елцин да посегне към телефонната слушалка, в Белград била разрушена сградата на сръбското държавно радио. Елцин настоял за незабавно прекратяване на нападенията, а след като Клинтън не се съгласил, руският му колега го заплашил с думите: "Не вкарвай Русия в тази война. Знаеш какво е Русия, как е въоръжена. Затова не ни въвличай."

Като цяло обаче президентите на двете суперсили много си допадали. Елцин дори веднъж бил казал, че американците трябвало да провъзгласят Клинтън за "национален герой". Двамата си говорели на "Борис" и "Бил", а Елцин не пропускал накрая да завърши с думите "Прегръщам те". Американският президент вярвал, че именно Елцин е човекът, който ще успее да установи в Русия демокрацията и пазарната икономика. Когато се наложило шефът на Кремъл да бъде подложен на сърдечна операция, Клинтън предложил да изпрати екип американски лекари. Както изпрати и икономически експерти, които да помогнат на страната да осъществи прехода от комунизъм към капитализъм.

Клинтън се погрижил и за това обществеността да не научи за алкохолните подвизи на неговия руски приятел по време на посещение във Вашингтн през 1995 година. Тогава, напълно пиян, Елцин тръгнал само по долни гащи да си хваща такси на Пенсилвания Авеню, защото му се било прищяло да хапне пица. Поне така обяснил фъфлещият Елцин на служителите на "Сикрет сървис".

"Оттук нататък моят народ ще бъде против Америка и НАТО"

Едно от основните разногласия между двамата президенти било по темата за източното разширяване на НАТО. За да преглътне Москва по-лесно горчивия хап, Клинтън дори не изключил възможността Русия също да стане член на Алианса. На което Елцин реагирал с възмущение - източното разширяване на НАТО било "унижение" за страната му и ако той се съгласял, това щяло да бъде "предателство спрямо руския народ". След като Клинтън останал твърд, Елцин му предложил "устно джентълменско споразумение", според което най-малкото бившите съветски републики не бивало да бъдат канени в НАТО. Това важало най-вече за Украйна. Ако се беше стигнало до сключването на тази негласна сделка, това щеше да е равносилно на подялбата на Източна Европа на сфери на влияние, коментира "Шпигел" и припомня още една ключова реплика на Елцин след отказа на Клинтън да спре бомбардировките в Югославия:

"Оттук нататък моят народ ще бъде против Америка и НАТО. Знаеш много добре колко трудно ми беше да убедя хората и политиците в моята страна да гледат на запад, към Съединените щати. Успях, но сега излиза, че всичко е било напразно."

Само няколко месеца по-късно Елцин подава оставка, а негов наследник става човекът, който управлява Русия и днес - Владимир Путин.