Бивш отличник затъна в дългове
15 февруари 2013
Цифрите не казват нищо добро за слънчевия остров на Афродита: безработицата в Кипър е 15% - най-високата от подялбата на острова през 1974 г. насам, дълговете възлизат на 85% от БВП - само до преди пет години те бяха под 50%.
Според Андреас Теофанос, ръководител на Центъра за европейски изследвания и международно развитие към университета в Никозия, най-сериозната причина за това бързо затъване е обвързаността на кипърския банков сектор с гръцката икономика. "Когато кризата удари Гърция, тя засегна и Кипър. Покрай опрощаването на гръцките дългове само за една нощ загубихме 25% от нашия БВП", казва той.
Луксозни разходи
Друга причина за финансовото затъване са високите държавни разходи, които междувременно възлизат на близо половината от БВП, а това е опасно. Кипър има твърде много служители в обществения сектор, заплатите са високи, а социалните облаги са доста обширни и съответно скъпи.. Според икономиста Теофанос, Кипър продължава да си живее с наивната вяра, че времената на икономическото чудо още не са отминали, което пречи да се вземат адекватни мерки за структурни промени и икономии.
През 60-те години икономиката на Кипър преживя бурен разцвет. Дори инвазията на турски войски в северната част на острова през 1974 г. не можа да й нанесе сериозни вреди, казва историкът Хайнц Рихтер, който от 30 години следи развитието на страната. Хората и сега са готови да понесат неотложните реформи за оздравяването на икономиката. Само че Кипър има нужда не от програма с драстични мерки за икономии като в Гърция, а от по-умерени реформи в обществения сектор, смята Андреас Теофанос.
Най-важната задача е да се съживи конюнктурата - още повече, че секторът на услугите съставлява почти 80% от кипърската икономика. Става дума главно за туризъм и банково дело. Туризмът безспорно носи значителни приходи, но има нужда от модернизиране, банковият сектор също се променя. Едно време основните клиенти бяха от арабския свят. От около двайсетина години ниските данъчни ставки привличат в Кипър предимно богати руснаци.
Оживление е нужно, но откъде?
Островът се е сдобил с неприятния имидж на пералня за пране на руски пари и то не от вчера: "Че в Кипър се перат пари и най-вече тези на руската мафия, се знае поне от 20 години. Удивително е как ЕС забеляза това едва сега", казва Хайнц Рихтер. От страна на ЕС се въздържат да обещават помощ за кипърските банки, защото с това биха подпомогнали финансови институции, замесени в неясна дейност.
Ясно е обаче, че каквито и проблеми да има, Кипър трябва да положи доста усилия, за да съживи своята икономика. Дали в страната ще бъдат проведени нужните реформи, зависи много и от бъдещия й президент, който ще се избира на 17 февруари. Като безспорен фаворит засега се очертава лидерът на партията Демократически сбор (ДИСИ) Никос Анстасиадис. За разлика от настоящия държавен глава Христофиас от лявата партия АКЕЛ, Анастасиадис е западен възпитаник и мениджър, който е добре запознат с проблемите на кипърската икономика.
Автор: Д. Гратвол, Б. Рачева, Редактор: Б. Узунова