Берлускони: каквото било, било
9 ноември 2011Силвио Берлускони е виртуоз на политическото оцеляване. Той е управлявал по-дълго от всички други италиански правителствени ръководители от войната насам. След последната си изборна победа през 2008 той е спечелил около 50 вота на доверие. Само че натискът на финансовите пазари се оказа неговата зла участ.
След близо десетилетие на стагнация, покачваща се безработица и висок държавен дълг инвеститорите просто не купуват повече италиански облигации. ЕС и МВФ също изгубиха доверие в способността на Берлускони да извърши своевременно належащите реформи.
Далеч от действителността
Берлускони се е вкопчил във властта не само защото е свръх амбициозен и суетен, но и защото високият пост му осигуряваше известна защита от прокурори и съдии. От години вече те се опитват да докажат, че е извършил наказуеми деяния. Поради безкрайните му сексуални забежки и волунтаристката му политика, престижът на Берлускони в чужбина е на дъното.
Милиардерът Силвио Берлускони, който е един от най-богатите хора в Италия, направи невиждана политическа кариера. В началото на 90-те години, с много пари и с активната помощ на премиера-социалист Бетино Кракси, той влезе в политиката и от ряз спечели изборите. Умелият тактик изобщо не се смущаваше от критиката срещу сътрудничеството му с постфашистки групировки, той просто следваше инстинкта си за власт.
Дълго време Берлускони се радваше на подкрепата на средната класа. Неговите приятели от средите на бизнеса му обърнаха гръб едва сега, след като се видя, че той не може да намери смислен отговор на кризата с дълговете. Коментарът, който Берлускони направи на срещата на високо равнище на Г-20 тези дни - италианците били добре, защото ресторантите били препълнени, - преля чашата на търпението. Очевидно той е изгубил вече всякаква връзка с действителността.
Гръцкото решение?
А какво може да се очаква след Берлускони? За нови избори всъщност няма време. Финансовите пазари и ЕС искат правителство, което да е в състояние бързо да осъществи оповестените от Берлускони мерки за икономии. Опозицията обаче не разполага с фигура, която би могла да обедини мнозинството в парламента.
На този фон остава вероятно "гръцкото" решение: образуването на преходно правителство с един повече или по-малко неутрален технократ начело. След като финансовите пазари се успокоят и лихвите за италианските облигации паднат, тогава биха могли да последват нови избори - догодина или през 2013. Това няма да е особено демократично, но нуждата налага да се действа енергично.
Едно е сигурно: Италия трябва сама да си помогне. Бремето на дълговете на третата най-могъща икономика в Европа е толкова голямо, че никакъв спасителен пакет не би стигнал, за да я измъкне от блатото. От друга страна италианската икономика е така солидна, че страната би могла сама да се оправи - след като се сдобие с едно компетентно правителство.