Белгийски наблюдател: Доган е направил много за българите
3 септември 2009Ето гледната точка на белгийския експерт, който току що се е завърнал от няколкомесечен престой в България:
"Много се говореше за етническия модел, който изобщо не функционираше както трябва, но все пак беше нещо, което сближаваше българите с т. нар. малцинства – това също е един много фигуративен термин. Сега буквално се отричат от етническия модел. Но какво ще дойде на негово място?
Заслугите на Доган преди да се "разболее"
Всъщност Ахмед Доган, който е толкова мразен, е работил много повече за българите, отколкото за турците. Благодарение на него през първите години на прехода, когато всичко беше много напрегнато, не е имало големи конфликти. Това е негова голяма заслуга. След това той се зарази с болестта на българската политика. Чудя се какво ще дойде на мястото на този етнически модел, защото е ясно, че по отношение на положението на турците в България има какво още да се желае. Не може да става въпрос за една справедлива и пропорционална репрезентация на турците във всичките ешелони на властта – напр. полиция, аминистрация и т. н. Това са много важни критерии.
За учебните часове на турски може да се спори дали да има или не, това е въпрос по-скоро на възпитание, отколкото на политика. Все пак става дума за хора, които не знаят български, които не са възпитани в семейната среда на български. Този проблем го имаме тук на Запад с децата на мароканците или турците. Те почти нямат шанс да преминат в гимназия. Обикновено отиват в техническите училища или даже в училища за умственоизостанали деца. Този проблем трябва да се решава, за да имат турците и ромите еднакви права и шансове с българите.
На власт е логиката на национализма
Смущава ме и едно желано двусмислие във философията на държавата ви. Има два модела на държави – т. нар. граждански нации, където етническото не играе никаква роля или малка, а другите са етническите нации. В първия случай всеки, който живее в границите на държавата, е нейн гражданин и има съответните права.
Във втория случай към хората, които не принадлежат към мнозинството, се отнасят с пренебрежение, с презрение, третират ги като малцинства. България претендира да бъде гражданска нация, но всъщност е етническа нация. Това е въпрос на избор и тук има една голяма непоследователност. Един актуален пример: надигат се искания българите от Западните Покрайнини да могат да имат българско училище, списание на български и даже радио, а в същото време тези неща не се дават на собствените малцинства. Българските националисти искат в Сърбия, в Македония права, които не са готови да дадат например на власите. Никога никой не се е сещал да им даде образование, обучение на техния език в училище. Тук има едно противоречие, което е нелепо. Няма никаква логика. Всъщност има, но това е логиката на национализма."