"Безславната анексия" - ще пише един ден в учебниците

Веднага след анексията на Крим се заговори, че овладяването на тази територия е крайно успешен проект на Владимир Путин и неговото обкръжение. Само че рейтингът на руския президент започна да пада, а преизбирането му за следващ мандат се оказа под въпрос, независимо от предишната му рекордно висока популярност.

За 5 години всичко вече е изчерпано, включително и т.нар. ефект на  "кримското мнозинство", който обединяваше хората около техния лидер. В последно време постоянно спада доверието към властта, към управляващата партия "Единна Русия" и, което е най- важното, лично към президента Путин. За преизбирането му за още един мандат експертите съвсем на сериозно обсъждат възможността за нова анексия - този път на Беларус. Но подобно нещо не би могло да се припише като личен успех на Путин или на руските власти.

А и руските военни - в случая - няма как да бъдат обявени за печеливши. С техните усилия беше завзет Крим и като подарък за това те получиха не само стратегическата военна база в Крим, но и войната в Донбас, както и операцията в Сирия. Разбира се, те получиха и ново оръжие, както и допълнително финансиране. Последното обаче беше предимно за руския генералитет. За редовите офицери – остана неголямата добавка към заплатата и правото да загинат за родината си по време на военна мисия на чужда земя. Обективно погледнато, всичко това едва ли може да се обяви за успех, дори и самите военнослужещи да са готови да рискуват живота си.

Огромни загуби за икономиката

По отношение на икономиката нещата са относително ясни: рекордният отлив на капитали от страната продължава, а икономическият ръст ще продължи да се забавя. В опит да изчисли загубите, понесени от руската икономика през последните пет години, икономистът Дмитрий Бутрин казва, че Русия е инвестирала в Крим (почти без изгледи за някаква възвръщаемост) повече от един трилион рубли, което е добавило към руския БВП едва скромните 0,4 процента. Затова пък международните санкции оказват и ще продължат да оказват много силен негативен ефект върху страната.

От анексията на Крим има и преки потърпевши - най-вече кримските татари, както и проукраински настроеното население на Крим, сред което има и рускоговорящи. Тези хора са изложени на психически натиск, похищения и показни съдебни процеси по обвинения за някакъв измислен екстремизъм и тероризъм. Най-показателният пример за това е делото срещу Олег Сенцов. Колкото и да е странно, към губещите трябва да бъдат причислени и доста от активистите на тъй наречената "Руска пролет" - както в Крим, така и в Русия. Това са идеалистите, които очакваха, че този мощен импулс ще промени страната към по-добро. Но нито в Русия, нито в Крим стана по-хубаво или по-справедливо. Само дето руската политика стана още по-лъжлива и значително по-асоциална - достатъчно е да споменем само вдигането на възрастта за пенсиониране.

Поражението на борците за справедливост се вижда навсякъде в Крим: плажовете бяха и си останаха скрити зад огради; също както Украйна забраняваше, така и Русия сега не позволява да се избира кмет на Севастопол и ръководство на местната кримска администрация. Единственото, което се случи, беше, че украинските олигарси бяха заменени с руски.

Кой спечели от анексията?

От анексията на Крим спечелиха само хората, които тъгуват по някогашния Съветски съюз – това е най-неактивната и най-патерналистично настроена част от населението. На по-възрастните от тях присъединяването към Русия донесе малко по-високи пенсии, а на хората от средната възраст - повече възможности за намиране на работа. Под руско управление сериозно се разраснаха бюрокрацията и администрацията, които винаги са изхранвали по-голямата част от местното население, а не туризмът, както мнозина си мислят.

Ако може да се вярва на официалната статистика, броят на туристите малко се е увеличил спрямо периода отпреди анексията. Въпросните туристи също могат да бъдат причислени към печелившите от анексията: това са предимно руснаци, които сега имат възможност да пристигат на почивка в Крим с кола или автобус по новия Керченски мост.

Нека отбележим, че става въпрос за една от най-слабо активните в политическо и икономическо отношение части на руското общество. Много от тях не са имали никаква възможност – било поради липса на финанси, или заради липсата на задграничен паспорт, да почиват на море. Курортите около Сочи не са им по джобовете - там цените са значително по-високи от тези в Крим.

Но дали тези две групи хора са достатъчни, за да кажем, че анексирането на Крим е било нещо добро за Русия и рускоговорящото население на Крим? Убеден съм, че не. Може би в някакво далечно бъдеще тази глава от учебника по руска история ще бъде озаглавена "безславната анексия". Мисля, че това е най-точното определение.