Italien private Schulden

Автобусите и трамваите в Милано са пълни с реклами. Рекламират се шампоани за коса, препарати за чистене, кухни на изплащане и т.н. Най-много са обаче обявите за "безпроблемно" отпускане на малки кредити. Предлагат се 2 000 или 5 000, а може би и 8 000 евро - без много питания. За мнозина тези така наречени небюрократични разрешения се превръщат в капан. Защитничката на интересите на потребителите Ана-Мария Каро предупреждава: "Трябва да се набави правилната информация. Тук липсва прозрачност."

Често, само в текста с малки букви, се отбелязва, че трябва да се плати двуцифрена лихва, ако уговорената вноска не бъде изплатена в срок. Сериозните банки предлагат по-добри условия. Те обаче поставят и по-строги критерии за отпускането на заем. Хора без работа или които работят с временен договор често нямат никакъв шанс да получат кредит, макар че те обикновено имат най-спешна нужда от пари. От въвеждането на еврото разходите за живот в Италия се покачиха силно при паралелен спад на покупателната сила.

Финансова помощ от мама и татко

Според статистическя институт ISTAT над 13 процента от италианското население живее в относителна бедност. В този кръг на първа линия се нареждат семейства с ниски доходи и с деца, както и самотни майки, като Габриела Панети. По нейните думи: "Всичко поскъпва. Макарони, хляб, вода, да на говорим пък за плодовете и зеленчуците. Трябва много да внимавам какво купувам. Едно голямо пазаруване излиза днес най-малко 150 евро, но и това не стига за цялата седмица."

Благодатен терен за съмнителни кредитни агенции, но също и единични лица. Те използват бедственото положение на засегнатите, за да им нахлузят кредити с безбожни лихви. Понастоящем на всяко италианско семейство се падат дългове от средно 16 хиляди евро, като на първите места в тази ранглиста са жителите на Рим и Милано с по средно 20 хиляди евро дългове на домакинство.

Габриела Панети няма дългове, но има един щедър спонсор в лицето на своя баща. 65-годишният бивш счетоводител е заделил настрана спествания, на които сега разчитат Габриела и нейните двама малолетни синове. Това е типичен случай. Но спестените парични резерви на италианските семейства се стопяват и поколението на 30 до 40-годишните няма възможност да заделя пари настрана. Често заплатите не достигат, за да се живее без помощ от родителите.

Повече бедност = по-малко сватби

Социалните последици са драматични, посочва Дон Роберт Даванцо, ръководител на хуманитарната служба Каритас в Милано. Италианците се женят все по-рядко и все по-късно - средностатистически не преди да са навършили 30-годишна възраст. А децата пък идват още по-късно. Микол Сарфати е на 26 години и още живее при родителите си. Той не може да си позволи самостоятелно жилище. По неговите думи:

"До неотдавна беше така, че който искаше да създаде семейство, правеше това в момента, в който има вече постоянна работа. Днес вече не е така. Вярно, имам приятели и приятелки, които сключиха брак. Те обаче трябваше да приемат помощ от родителите си. Който днес купува жилище, прави това с пари на родителите си”.

Как следващата генерация ще финансира живота си? Това остава в Италия открит въпрос.