Беззащитните жени на Индия

В началото на януари 18-годишна германска туристка е била изнасилена в пътнически влак в Южна Индия от един работник от провинция Бихар. Няколко дни по-късно историята се повтаря: този път жертвата е млада датчанка. Тя се загубила в Ню Делхи и помолила група млади мъже да я упътят. Те обаче я отвлекли и изнасилили групово.

Тези два случая отново привлякоха вниманието на световната общественост към проблема с насилието над жените в Индия. Особено брутален е един случай от декември 2012, когато млада студентка стана жертва на групово изнасилване в един автобус, докато той пътувал из Ню Делхи. Две седмици по-късно момичето почина от вътрешните наранявания.

Гневът в Ню Делхи е особено голям. Градът вече носи прозвището "столицата на изнасилванията". И въпреки че там набързо бе приет нов каталог със сурови наказания срещу изнасилвачите, жените все още лесно стават жертва на подобни престъпления.

Традиция от стотици години насам

Индоложката Ренате Зюд от университета "Лудвиг Максимилианс" в Мюнхен се занимава интензивно с темата за насилието над жените в индийското общество. На нея е посветена и книгата ѝ "Нещастието да имаш дъщеря". Ренате Зюд казва: "В Индия жената винаги е била смятана за собственост на мъжа. Само мъжът е разглеждан като сътворение на разума. Жените винаги са били определяни като неразумни. Затова и те винаги са били контролирани от мъжете", разказва Зюд. "Мнозина в Индия и днес възприемат жените единствено като дъщери на някого или като съпруги", коментира индоложката.

В момента индийското общество преживява процес на модернизация. През последните години икономиката на страната отбелязваше растеж от около 10%. Ядрената сила настоява с огромно самочувствие за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Освен това Индия вече отдавна не е развиваща се страна и това личи най-вече от развитието в метрополиите като Ню Делхи и Калкута. Така търсените и добре образовани индийски компютърни специалисти обаче са малцинство в Индия. Все още две трети от населението на страната живее на село и се издържа от селското стопанство. В селските региони токът и водата спират почти всеки ден - за по няколко часа. Много от тези хора се чувстват изключени от напредъка на Индия.

Експертите с тревога наблюдават как ножицата между бедни и богати в Индия се разтваря все по-широко. "През последните години разочарованието и неудовлетвореността на индийците стават все по-големи", казва правозащитничката Урваши Буталия от Ню Делхи. Според нея обаче това не е единствената причина, поради която насилието над жените е толкова дълбоко вкоренено в обществото. "Всеки може да забележи, че нашето правосъдие просто не функционира. Полицията пък е отчасти корумпирана и често не изпълнява добре задачите си", казва Буталия. Правозащини като нея критикуват, че полицията често застава зад извършителите на престъпленията - особено тогава, когато става въпрос за влиятелни или заможни личности.

Проклятието да си дъщеря

За честото насилие над жените в Индия има обаче и други причини. Открай време там съществува обичаят с даването на зестра на семейството на младоженеца. Все по-високите очаквания на мъжа, свързани със зестрата, давана от семейството на булката, пораждат конфликти между семействата на младоженците. Те се решават винаги в ущърб на съпругата. Хиляди индийски жени всяка година биват прогонвани, тормозени, бити или дори изгаряни. Поради тази причина от 1961 година насам практиката за даване на зестра в Индия официално е забранена. Обичаят обаче продължава да се практикува до днес.

Обичаят със зестрата е сериозен проблем за семействата на момичетата. Дъщерите представляват финансово берме за родителите си. Затова и в много региони на страната, предимно в западните провинции, през последните години се стигна до особено чести случаи на аборти на неродени момиченца. Броят на тези, които са изоставени или дори убити непосредствено след раждането, не е известен. Нежеланите дъщери биват захвърляни на боклука, а майките, които раждат само момичета, биват наказвани или прогонени.

Ощетяването на момичетата в Индия започва от най-ранна детска възраст. Според различни изследвания, в много региони майките кърмят синовете си много по-дълго от дъщерите си. В многодетните семейства пък се случва често момчетата да получават по-доброто образование. Това се дължи на факта, че в Идия все още важи следното мислене: след сватбата дъщерята става част от друго семейство, с което инвестициите в нея се обезсмислят.

Правозащитничката Урваши Буталия е убедена, че ключът към промяната е по-доброто образование. "Такова би трябвало да получат всички семейства", казва тя. Освен това, според нея, в политиката би трябвало да навлязат повече жени. "В селските райони бе въведена женска квота, която вече оказа някакво влияние. Подобно развитие е нужно и на национално ниво", смята Буталия. Правозащитничката е убедена, че промяната все някога ще настъпи, за съжаление обаче това няма да стане бързо.