Бежанците - най-голямото изпитание

На Световния ден на мигрантите и бежанците - каква е равносметката, която прозвучава в Германия, най-ангажираната европейска страна с проблема?

А. Андреев: Добре щеше да е, ако имаше единодушна равносметка… Все пак, ето моментната, тъй да се каже „групова” снимка – като обобщение. Германия е в средата на плавен завой: от културата „добре дошли” към ограничаване на миграцията. Когато миналата година Ангела Меркел произнесе историческите си реплики, интерпретирани по-късно като покана към всички мигранти, нейният морален импулс без съмнение заслужаваше респект и подкрепа. Освен това канцлерката каза единствено онова, което пише в германските закони: че всяко преследвано човешко същество има право да потърси убежище в Германия. Друг е въпросът, че по-опортюнистично за нея би било да се „сниши”, да обсъди въпроса с партиите и може би още тогава да се ориентира към законодателните и международно-правни промени, които тъй или иначе се налагат в момента. За да се върна на въпроса: равносметката гласи, че по неволя трябва да се ревизират част от тогавашните позиции, които са морално правилни и законосъобразни, но практически неудържими.

Можем ли да кажем същото и за квотния принцип, който така сложно беше преговарян, а сега изглежда провален?

А. Андреев: Не. Квотите за разпределяне на бежанците първо, са справедливи, второ – са официално договорени, гласувани и в съзвучие с правилата в ЕС. Тъй че всяка държава, която не ги желае, с пълно основание може да бъде санкционирана. Всъщност протестът срещу квотите не е заради реален проблем, а просто защото неколцина европейски лидери като Орбан и Качински ги използват като инструмент във вътрешната си политика – те плуват по течението на дифузните страхове сред хората и дори раздухват допълнително тези страхове чрез политическа манипулация. Защото кой нормален човек ще тръгне сериозно да твърди, че няколко хиляди бежанци ще разклатят стабилността на държави с 10- или с 40-милионно население? Всички, които си представят, че проблемът с масовата миграция и с бежанците може да бъде решен на парче от отделните национални държави, са или наивници, или мошеници. Очевидно е, че само ЕС с обединените сили на националните държави може да се справи, като легализира и организира контрола по външните си граници и се погрижи за пристигналите и пристигащите хора, които отчетливо трябва да раздели на политически и икономически мигранти.

В същото време обаче проблемът с бежанците буквално изправи ЕС пред опасността от разпад…

А. Андреев: Така е. Това е пробният камък. Евросъюзът или ще се справи с общи усилия и в координирано сътрудничество между държавите – или не точно ще се разпадне, но ще се разрони по периферията и ще се върне в изходно положение на западноевропейска общност. Факт е, че според последните допитвания мнозинството европейци са настроени отрицателно към една част от мигрантите по три причини: че са мюсюлмани, че имат ниско образование и че не говорят местния език.

През изминалата година в Германия имаше силен вътрешнополитически резонанс от бежанската криза. Какви са в момента тенденциите в отношението към бежанците, как се решават чисто практическите проблеми?

А.Андреев: Най-кратко и убедително на този въпрос могат да отговорят заглавията на безбройните публикации от изминалите дни. Зрителите са достатъчно интелигентни, за да сглобят сами картината – аз само ще цитирам част от тези заглавия:

„Ще продължи дълго и ще струва много пари”

„Салафитите ухажват малолетни бежанци”

„Работа и помощи за безработни за получилите политическо убежище”

„ХСС настоява да се приеме закон за миграцията и да се сложи горна граница на пристигащите”

„В Германия са отхвърлени половин милион молби за убежище”

„Християнските църкви призовават към солидарност с бежанците”

Впрочем, тъкмо този призив е нещо като мото на днешния Световен ден на мигрантите и бежанците, който е обявен по идея на Католическата църква. Специално по този повод папа Франциск каза: „Мигрантите са наши братя и сестри и ние трябва да ги възприемаме като личности. Църквата е на страната на всички онези, които защитават правото на всеки човек на живот и достойнство.”

И накрая: изглежда ли възможно решение, без да има мир в страните източник на миграция?

А. Андреев: Решението няма как да не бъде комплексно. В него влизат споразумения със страни като Афганистан, Египет и държавите от Магреба. В него влиза договорката с Турция и подпомагането на страни като България и Гърция. Разбира се, мирът в Близкия изток е първостепенен фактор. За съжаление Европа, която е най-засегната от миграционните потоци, има твърде слабо влияние върху опитите да се омиротвори регионът. Там, както знаем, конците дърпат Русия и САЩ, а тези две големи държави – и най-вече Русия - в момента сякаш не се вълнуват особено от добруването на ЕС. Между другото, за да приключа с още една тема от седмицата: задкулисните борби за бъдещия ГС на ООН, които в България предизвикват голям интерес по разбираеми причини, са пряко свързани с бъдещето на Сирия. Да видим какво ще излезе.

* Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ