Бедствието "абитуриентски балове"
29 май 2016Абитуриентски балове - така се нарича истерията, която идва след зрелостните изпити. Винаги. А а в трета серия задължително следват избраните бисери от матурите по български език и литература.
От години гледаме този сериал, с който по своеобразен начин унижаваме, подценяваме и сочим с пръст децата си за „провинения“, които са главно наш - на възрастните и на родителите, демонстриращи криворазбрана обич; на обществото, утвърдило криворазбрани норми за поведение, просперитет и успех; на повечето медии, съпричастни към тези норми в жълтия си размах и преследване на тираж.
Пропуснатото си казва думата
Кой научи децата да се обличат с вкус, за да се подиграваме на облеклото им, на вулгарността и кича в него? Хайлайфните плеймейтки, фолкаджийките, мутресите и папарачките, които непрекъснато биват натрапвани във фокуса на вниманието ни? Кой изобщо ги учи на социално поведение, на битова и всекидневна култура на общуване, кой ги възпитава в случай, че първите седем години са „безхаберен пропуск“, откъде те усвояват правилна ценностна система в свят, разтърбушен от насилие, социална непредвидимост, липса на утвърдена обществена и професионална йерархия и несправедливости?
Имането, стремежът към него, примамливостта да си сред имащите и изобщо целият потребителски бяс, рекламно наплевателство и невъзможно изобилие се плискат в неукрепналите души, заливат ги и ги подмамват, дават наклон на живота им, както биха се изразили те. За моженето и знанието изобщо не става дума. Не е зле, покрай толкова реформи в средното образование, някой да се замисли за въвеждането на „практически“ уроци, в които децата да усвояват основополагащи социални умения и правила за обществено поведение, да научават кое е допустимото и недопустимото в публичността.
За зрелостта на родителите и обществото
Очевидно е, че за възпитанието вече не може да се разчита само на семейството. Тъкмо покрай абитуриентските балове масово се разгръщат комплексите и парвенющината на „родителските тела“, наемат се ресторанти, чието меню включва чак и наргилета, плащат се баснословни цени за лимузини, теглят се кредити, подаряват се силиконови подобрения, поръчват се неправдоподобни тоалети – има нещо безмозъчно в липсата на мярка, в мащабите на този крещящ провинциализъм. Мои познати дори организираха десетина реда публикация за дъщеря си, пълна с фалш, лъжи и нашенска светскост в някакво „хайлайфско“ изданийце, просто да се втрещиш дали си в ХХІ век, в Гоголев разказ или в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников...
Не може ли тъкмо балът, влизането в зрелостта, да станат прагът, отвъд който да въведем или изпратим децата си към някакъв по-голям смисъл, като родители да им дадем пример за мярка, милосърдие, социално съпричастие, висок вкус? Или още по-просто – за здрав разум и ценностен порядък.