Баща ѝ можеше да не умре. Ако го бяха лекували навреме.

"Баща ми почина заради катастрофалното управление на здравната система. Болницата е само на няколко километра от дома му, но спешното отделение е закрито. Приживе той се бореше да го отворят отново. Ако това беше станало, сега той щеше да е още сред живите", казва Ипация Руотоло, дъщерята на Франческо - неаполитанец, починал наскоро от Ковид-19.

Ситуацията в Кампания е драматична

Когато се разболял в средата на октомври, в обществената болница не го тествали за коронавирус, защото сметнали, че състоянието на 74-годишния Франческо не е застрашително. Той обаче си направил тест в една частна болница, който излязъл положителен. От края на октомври Франческо и семейството му постоянно се обаждали в околните болници, но те отказвали да го приемат, въпреки постоянно влошаващото му се състояние. В началото на ноември Франческо най-сетне бил приет в клиника, но на 15 ноември той починал в болницата "Антонио Кардарели" - една от най-големите в Неапол.

Точно тази клиника се превърна в символ на драматичната ситуация на болниците в региона, след като в социалните медии се появи едно видео, показващо пациент с Ковид-19, починал в една от тоалетните на болницата. Смъртта на Франческо е пореден пример за катастрофалното състояние на здравната система в Южна Италия.

В сегашната втора вълна от пандемията в Италия всеки ден се регистрират по около 30 000 нови инфекции. Регионът Кампания, където се намира и Неапол, е един от най-бедните в страната. През първата вълна от пандемията той остана до голяма степен незасегнат от заразата. Сега обаче там регистрират по над 600 случая на всеки 100 000 души. Този брой е значително по-голям от средния за Италия. Така южната част на страната вече е "червена зона", за която бе въведена забрана за излизане от домовете.

Болниците вече не са в състояние да приемат всички болни. "В момента всички легла са заети - както в интензивните отделения, така и в останалите. А ние лекуваме само пациенти с Ковид-19. В чакалните също има хора, които чакат да бъдат приети", разказва Елио Манцило, ръководител на болницата "Оспедале Котуньо", която е специализирана в лечението на инфекциозни болести.

Медиците се чувстват безсилни

Областта Кампания сега става жертва на бюджетните съкращения на правителството, казват италиански лекари. Множество клиники бяха приватизирани, а в обществените болници постоянно съкращават щатни места за лекари и болногледачи. Още преди началото на пандемията там не смогваха с работата, а сега ситуацията се влоши допълнително.

Това е фатално за болните. Но и за работещите в здравния сектор. Те се чувстват безсилни, защото "мерките за икономии в Кампания не ни позволяват да отговорим на потребностите на хората", казва Симона, лекар интернист от Неапол, която не желае да споменаваме фамилното ѝ име.

За да се справят с недостига на персонал, болниците вече наемат специализанти и медици от други специалности - само че те не са подготвени за работа в кризисни ситуации като сегашната. Стига се до парадокса пациенти с Ковид-19 да бъдат лекувани от офталмолози, гинеколози или студенти по медицина от гериатрията, казва анестезиологът Лело.

Трудностите, пред които е изправена здравната система в Южна Италия, не са нови. Пандемията само допълнително увеличи неравенството между частните клиники и обществения сектор.

"Най-лошото тепърва предстои"

Левият политик и лекар Марио Копето, член на градския съвет в Неапол, признава, че политиците също носят част от отговорността за сегашната криза. Можехме да се справим по-добре с нея, казва той. Проблемите, според него, са породени от структурите в здравеопазването. "Отговорностите са децентрализирани в отделните региони, а по този начин възникват големи различия в ресурсите, финансирането и организацията на дейностите", обяснява Копето.

А най-лошото в Неапол тепърва предстои, смята Елио Манцило от "Оспедале Котуньо". "Можем да очакваме, че броят на новите инфекции ще продължи да се увеличава. Очакват ни трудни времена", казва лекарят.

Ипация Руотоло не обвинява лекарите за смъртта на баща си - колкото и да е голяма скръбта ѝ. "Това е грешка на системата, а не на хората, които работят в нея", убедена е тя.

Баща ѝ Франческо е бил много активен в града. Помагал в ремонта на улиците в неговия квартал и непрестанно се борел за по-силна здравна система. Застъпвал се за изграждането на нова болница и за по-добро обслужване в съществуващата. Той редовно протестирал срещу закриването на други клиники в района. "Тази негова борба се превърна в символ на смъртта му", казва дъщеря му. 

***

Вижте и това видео от нашия архив - за "Пирогов" в София: