Барселона - магнит за радикални ислямисти?

Още през 2010 година американското външно министерство е знаело за високия риск от радикализиране на младите мюсюлмани в Каталуния. По-късно това заключение беше публикувано от разследващата платформа Уикилийкс. Според документа, Барселона се е превърнала в център на движения, които трябва да ни тревожат. И още: в каталунската столица има голяма мюсюлманска общност, части от която могат да бъдат вербувани за целите на джихада. Като добавим и засилената миграция от Северна Африка, Пакистан и Бангладеш, регионът се превръща в "магнит за набиране на терористи", четем още в оценката на Държавния департамент.

Ден след  атентата в Барселона испанските вестници публикуваха цифри, които потвърждават тези заключения. Барселона, Мадрид и двата испански ексклава в Северна Африка Сеута и Мелиля спадат към градовете с много на брой и много активни джихадисти. В тях живее около една трета от цялото мюсюлманско население на Испания. От 2012 до 2016 година  в цялата страна са били арестувани 178 джихадисти, като четири пети от тях са били от някое от въпросните четири населени места.

Не е някаква случайност, че в Каталуния живеят много мюсюлмани. Бързо развиващата се каталунска икономика има нужда от евтина работна ръка. След като се провали в Полша, през 2003 година каталунското правителство откри в Казабланка бюро за наемане на работници. И все повече мароканци започнаха да пристигат в Каталуния, където през 2015 година вече е имало половин милион мюсюлмани - 7 процента от цялото население на автономната област.

Второ поколение мигранти

Изследователите на тероризма Фернандо Райнарес и Карола Гарсия-Калво пишат, че до 2013 година 90 процента от арестуваните заподозрени джихадисти са били мигранти, родени предимно в Мароко, Пакистан и Алжир. След 2013 година обаче това се променя: половината от задържаните вече са били хора, родени в Испания и са испански граждани. Най-много арести са били извършени в Сеута и Мелиля.

2013 година бележи повратна точка в две отношения: от една страна войната в Сирия стана още по-брутална, което доведе до радикализирането на много млади мюсюлмани; от друга страна по това време в Испания вече имаше второ поколение мюсюлмански мигранти. Миграцията на мюсюлмани в Испания започва сравнително късно - чак през 1990-те години - и около 2013-а децата на първите мигранти вече са израснали достатъчно.

Митът "Ал Андалус"

В книгата си "La España de Alá" журналистът Игнасио Чембреро пише, че "генералитетът" (автономното каталунско правителство) се пъчи с мултикултурния характер на Барселона. Но в действителност прави твърде малко за интеграцията на мюсюлманите.

Барселона е единствената европейска метрополия, в която няма голяма джамия. Автономното правителство систематично отхвърля молбите за изграждането на по-малки джамии, но редовно издава разрешителни за непопулярни промишлени зони. Също и идеята за въвеждане на часове по ислямска религия в училище остава чужда на местното правителство.

В известна степен за това е виновен и митът "Ал Андалус" за почти 800-годишното мюсюлманско господство в Испания, който все още е жив. Това е и една от причините каталунското правителство да отхвърля предложенията на богатите държави от Персийския залив за изграждане на големи джамии. "Испания и Каталуния са особено привлекателни арабите. За тях не е все едно дали влагат петродоларите си в джамии в Берлин или в Барселона, която още през далечната 801-ва година става част от "Ал Андалус", пише Чембреро.

Сблъсък на идентичностите

Проблемът в Каталуния е двойно по-сложен за разбиране: за мнозина млади мюсюлмани - второ и трето поколение мигранти - е трудно да решат конфликта между страната, от която са дошли родителите им, и тяхната нова родина; и второ са измъчвани от конфликта между религиозността в семейството и заобикалящата ги, предимно светска, среда в същата тази нова родина за тях. Съперничеството между Испания и Каталуния допълнително усложнява този конфликт. Именно тази двойна идентичност усложнява още повече интеграцията на мигрантите.

"В Каталуния наблюдаваме не само висока концентрация на салафитски движения, но и едно раздвоено общество по отношение на идентичността. Тази двойна и неопределена идентичност допълнително затруднява интеграцията на мигрантите. Много често те не знаят как да се определят - като испанци или като каталунци", пише изследователят на тероризма Фернандо Райнарес.

Не случайно и в двата региона има изключително много опити за вербуване на джихадисти. "Джихадизмът обещава на младите мюсюлмани една ясна идентичност, каквато те не могат да намерят в сложната реалност в Каталуния и Испания", пише Райнарес.