Бареков - българският Баш консерватор

През последните години консерватизмът е една от най-модните стоки на политическия пазар в България. Множество партии и политици светкавично си лепнаха този етикет, търсейки връзки, признание и ресурси от влиятелните партийни семейства в Европа и света. В редица случаи обаче делата на българските последователи на Едмънд Бърк разкриват, че кредото им е плоска мимикрия, опортюнистична черупка, зад която се спотайват мурафетите на бай Ганьо и Баш Майстора.

Политикът по анцуг

Евродепутатът Николай Бареков е от най-колоритните примери за тази тенденция. Значителна част от публиката в България се забавлява с видеоклиповете, разкриващи музикалните му наклонности, с познанията му по английски език, както и с последните му снимки по анцуг в Европейския парламент (ЕП).

Смехът обаче е за сметка на избирателите. На европейските избори през май 2014 година партията на г-н Бареков "България без цензура" (ББЦ), преименувана на 7 януари 2017 на "Презареди България", спечели в коалиция с ВМРО, ЗНС и Гергьовден близо 239 000 гласа или 10,65%. Именно по този напълно легален и легитимен начин г-н Бареков и г-н Джамбазки, които сега сипят нападки един към друг, попаднаха в ЕП. Там те са част от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Най-големите партии в тази група са британските тори и полската "Право и справедливост" на Ярослав Качински.

"България без цензура" спечели и 15 депутатски места на парламентарните избори в България през октомври 2014. Но само няколко месеца по-късно Бареков влезе в ожесточен сблъсък със собствената си парламентарна група - заради подкрепата им за измененията в закона за МВР, както и за пенсионните промени, предложени от Владислав Горанов. Ангел Славчев, един от зам.-председателите на партията, който подаде оставка месеци преди парламентарния вот през 2014, определя Николай Бареков като "марионетка на Пеевски". А за ББЦ открай време се твърди, че е проект, който е бил финансиран с пари от финансовата пирамида КТБ.  Бареков, впрочем, е единственият политик, споменат от прокуратурата в делото "КТБ". Той обаче не закъсня да заеме високата трибуна на морала в казуса с обвиненията срещу журналистката Елена Йончева, твърдейки, че за разлика от нея категорично отказал да получава пари през офшорни компании.

Злоупотреби и нови проекти

Но да се върнем към ролята на Николай Бареков в ЕП. Вероятно мнозина европейски данъкоплатци ще се изненадат неприятно, ако разберат, че поне двама от сътрудниците, които българският евродепутат е назначил, работят като негови шофьори, бодигардове и прислужници (гледат децата му, почистват дома му, приготвят багажа му и т.н.) - както в Белгия, така и в България. Тези задачи, меко казано, не отговарят на "трудовата характеристика" на парламентарен асистент. Всъщност биографиите на някои от сътрудниците на г-н Бареков разкриват, че те нямат нужния опит и стаж, за да изпълняват официалните си задължения. Но въпреки това заплатите им са от порядъка на 4000 евро на месец. Освен това се твърди, че Николай Бареков злоупотребява с покриваните от ЕП транспортни разходи. А отвъд съмнение е това, че българският консерватор е сред най-неактивните членове на ЕП - той е на 607-мо място в ЕП по активност от общо 751 депутати. (Впрочем, в ЕП има и по-пасивни български избраници от него - Сергей Станишев, Петър Курумбашев, Владимир Уручев и Асим Адемов).

В края на 2018 Николай Бареков обяви амбициозния си нов проект "Обединени консерватори", чрез който ще се бори за места в следващия европарламент. Според лидера на новата формация, "българите са отдадени на консерватизма по рождение и закърмени от майките и бабите с него". Проектът бил автентичният представител на тази идеология. Не е тайна обаче, че г-н Бареков без проблем съвместява "десните си убеждения" с носталгията към "бившия режим". "На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице?", посочва той в интервю за bTV през май 2014 година. С оглед на всичко, което до момента е показал Бареков, оставям на читателите да преценят дали той ще съблюдава консервативното кредо, което прокламира последният му проект.

Все още има време за нови харизматици

Предстои да видим дали лидерът на "Атака" Волен Сидеров ще поеме протегнатата от "Обединени консерватори" ръка и ще се яви заедно с тях на европейските избори, насрочени за май 2019 година. Към момента, според социолозите, формацията няма почти никакви шансове да преодолее електоралния праг от 5,88%. Що се отнася до съставните части на "Обединени патриоти", към които все още принадлежи и "Атака": ако те искат да спечелят някакви места в ЕП, трябва да се явят заедно. Ако обаче при тях надделее вождизмът, в следващия ЕП ще попаднат само ГЕРБ, БСП, ДПС и вероятно "Демократична България". А така двата мандата на ББЦ и техните партньори от 2014 (т.е. местата на Бареков и Джамбазки) ще станат плячка на победителите.

Все още обаче има време на сцената да нахлуят поредните харизматици. Без значение дали става дума за самозвани народни защитници, набожни консерватори или други сладкопойни политически сирени, примамващи с призивите си. В последния момент те могат да размесят картите и да объркат сметките на останалите "състезатели", възползвайки се (за кой ли път) от наивността и лековерието на лапнишараните.