Балтийските страни си опресняват немския
3 май 2011Дълго време в Латвия никой вече не искаше да учи немски език. Предпочитанията бяха категорично в полза на английския. Сега немските езикови училища в Рига не могат да се оплачат от липса на интерес. Тъкмо обратното, напливът е огромен, особено след като международната финансова криза вкара Латвия в затруднено икономическо положение.
Очите са вперени в Германия
С цел икономии, бяха закрити болници, а десетки хиляди държавни служители бяха съкратени. Затова много надежди сега са отправени към Германия, чийто трудов пазар беше либерализиран за източноевропейците, с изключение на българи и румънци. В латвийското бюро по труда само за последните седмици са консултирали над 200 души, интересуващи се от работа в Германия.
Лекарките Беате и Дигне от Рига също смятат да се насочат към Германия. Беате обяснява, че в родината си Латвия работи до 400 часа месечно /т.е. почти денонощно/, за да изкара максимално по 1000 евро. Тя смята, че в Германия би имала шанс да печели повече, включително и защото разчита на познати, които да й помогнат на първо време. Притесненията й са свързани главно с това, че откак паднаха ограниченията пред повечето източноевропейци, много полски и балтийски лекари са се насочили към Западна Европа, а това означава засилваща се конкуренция.
Ситуацията в Латвия обаче е почти безутешна. Служителка на бюрото по труда в Рига пояснява, че в страната има едва 2400 незаети работни места, докато регистрираните безработни са 163 000 души. Очевидно е, че конкуренцията е бясна. Затова работа в Германия търсят не само лекарите. Същото се отнася до инженерите, строителите и сезонните работници за селското стопанство.
Естония полага грижи за квалифицираните
В съседна Естония, която не беше така сериозно засегната от кризата като Латвия, търсенето на работа в чужбина не е и така масово. Освен това естонското правителство полага усилия, с помощта на нов уебсайт за обяви, да задържа в страната квалифицираните специалисти.
Още преди 11 години Естония основа Колежа за информационни технологии в Талин. Там индустрията обвързва младите програмисти още по време на следването им с различни фирмени проекти, и им предлага западно ниво на заплащане. Хора, като 23-годишният Сандер Лаади, който програмира сайтове за естонски фирми, не виждат никакви причини, да си търсят работа на друго място.