Бакалавър с бебе
18 март 2010Ако беше студентка днес, тя сигурно щеше да провали научната си кариера. Детето се появило през втория семестър, родителите разделени на много километри един от друг, таткото още в казармата. "Тогава моят професор ме окуражи да продължа следването си", разказва Ута Майер-Греве. "Смяташе, че все някак ще се справя с помощта на яслата - и се оказа прав".
Майер-Греве получава докторска степен на 25 години. Днес е професор по икономика в Гисен. "Разбира се, от мен се искаше да бъда дисциплинирана и много добре организирана, за да се справя едновременно и със следването, и с детето", спомня си професорката. Но в онези времена в Източен Берлин било по-лесно, защото много от студентите вече имали деца.
Децата - препъни-камък в хода на кариерата
Днес ситуацията е различна. Според едно изследване на Германския студентски съвет (Studentenwerk) в момента 7% от студентите в германски висши учебни заведения имат деца - от тях 15% поемат сами родителските грижи. Разбира се, следването при тях не протича така безпроблемно, както при бездетните им състуденти. Не е чудно, че поради това те прекъсват следването си четири пъти по-често и то за средно около пет семестъра. Повече от половината от следващите родители са принудени да припечелват допълнително, понеже семейството струва пари.
Всичко това обезкуражава многобройните студенти в Германия да се задомят на млади години. На всичко отгоре бъдещите работодатели не толерират по-продължителното следване. А това е ужасно несправедливо, смята Майер-Греве. "Който успее в Германия да балансира между университета и децата, очевидно притежава завиден организационен талант", сигурна е професорката. "И всъщност се подготвя най-успешно за съвременния работен ритъм, изпълнен с предизвикателства към гъвкавостта на всеки индивид".
Гисенската професорка знае за какво говори, тъй като в продължение на четири години работи над изследване за положението на студентите-родители и разработва рамкови условия за хармонизиране между семейния живот и следването. "Решаваща роля за съчетаването на следването със семейството играе наличието на гъвкави и качествени грижи за децата извън семейството", споделя Майер-Греве.
Гъвкави грижи и социална мрежа
Нека вземем например изградената в Гисен мрежа от детегледачки, която се подкрепя от една фондация. Или университетската детска градина, която приема деца и под тригодишна възраст, и има удължено работно време. Бюрото за консултации, към което могат да се обръщат родители-студенти, също помага в посредничеството за намиране на подходяща възможност за гледане на детето. Освен това е облекчено задължителното присъствие на лекции и упражнения. "Когато детето е болно, родителите могат да останат вкъщи, стига да имат медицинска бележка", казва професорката.
Университетът в Гисен не е единственият, който полага грижи за удобствата на своите възпитаници с деца. Общо 93 висши учебни заведения в Германия участват до момента в т. нар. "Одит за университети, които се съобразяват със семейния живот на студентите" към Федералното министерство за семейството и младежта и заедно със Студентските съвети се стремят да предлагат повече места за яслите и градините и да изграждат по-гъвкава организация. "Със сигурност това е правилният път", обяснява Майер-Греве. "Но има още много за вършене."
В международно сравнение, германските висши учебни заведения трябва доста да наваксват в предлаганите грижи за деца. Докато в северните европейски страни около 80% от академичните кадри имат деца, в Германия те са едва 20%, казва професорката. "Трябва да се промени целият манталитет", приканва тя. Защото нововъдената система за получаване на магистърска степен привлича най-вече по-възрастни студенти с професионален опит. А те си имат вече и семейство."
Автор: С. Дамашке, М. Дамянова / Редактор: А. Андреев