Аферите в германската политика и поуките от тях

Съобразяването със закона е едно, а политическият имидж - друго. Не всичко, което не противоречи на разпоредбите, е умно от политическа гледна точка, но и не всичко, което се превръща в прицел на медиите, е равносилно на скандал.

В актуалния случай с германската министърка на здравеопазването Ула Шмит не става дума за злоупотреба със службено положение, защото тя има право да ползва служебния си автомобил и по време на отпуск при това, без да плаща разноски за пътя. Въпросът е дали подобна стъпка е разумна от политическа гледна точка само няколко седмици преди изборите.

Добре позната, благодатна медийна тема

Впрочем, ако автомобилът на Ула Шмит не беше откраднат в Испания, никой нямаше да се сети за темата "службени пътувания на политици в отпуск". При това тя е особено благодатна като журналистически материал и нерядко подхващана от германските медии през последните години.

Произведеният от това скандал понякога води до оставки - например през 2002 година. Тогава Грегор Гизи, лидер на Лявата партия, се отказа от правомощията си на сенатор, отговарящ за икономиката в Берлин, а Чем Йоздемир, депутат от партията на зелените, напусна Бундестага. Поводът бе програмата Miles and Moor на авиолинията Луфтханза. Тя дава бонуси при всяко пътуване, които впоследствие могат да се използват като по-евтини или безплатни билети.

Условието обаче е натрупаните при службени пътувания бонуси да се използват само за нови командировки, не и за частни пътувания. Точно това условие беше нарушено от двамата политици Гизи и Йоздемир. Те не бяха подведени под съдебна отговорност, тъй като в случая не ставаше дума за закононарушение, а само за пристъпване на правилника на парламента. И двамата в момента са отново лидери на партиите си.

Което не може да се твърди за някогашния лидер на социалдемократите и министър на отбраната Рудолф Шарпинг. През 2001 година аферата "Майорка" сложи край на политическата му кариера. Тогава в рамките на само три дни Шарпинг използва на два пъти правителствен самолет, за да лети от Майорка, където беше в отпуск, веднъж до Берлин и веднъж до Скопие, връщайки се пак обратно на Майорка, защото не искаше да се откаже от оставащите му няколко часа отпуск. И този път не ставаше дума за закононарешуние, но пък поведението на Шарпинг се отрази пагубно върху имиджа му на министър.

Поглед още по-назад

През 1995/96 година особено пристрастена към пътуванията, при това на служебни разноски, се оказа и тогавашната председателка на Бундестага християндемократката Рита Зюсмут. Документите показаха, че тя предпочитала да пътува с правителствен самолет най-вече в посока Цюрих, където по една случайност живее дъщеря й. Рита Зюсмут отхвърли всички обвинения, доказвайки, че всеки път е имала и службен повод, за да пътува до Цюрих. Някои от тези поводи предизвикаха недоумение у критиците й, но християндемократката все пак беше оправдана от парламентарната комисия, занимала се със случая.

Дали в тези примери става дума за истинската афера или за буря в чаша вода? Трудно е да се отговори, защото закононарушение няма, но пък всички тези случаи повдигат друг основателен въпрос - за границите на служебните привилегии и търпението на избирателите.