Апокалипсисът: заблуди и истини
11 декември 2009Който се занимава задълбочено с климатология, а не само с резюметата, изготвяни специално за ръководните политици, много бързо придобива друго впечатление. Наистина няма съмнение, че през последните десетилетия климатът в много райони на Земята е станал по-топъл, по-влажен или по-сух. Съгласни сме също, че като изхождаме от днешното състояние на науката, тази промяна може да се обясни в най-голяма степен с вредните газове в атмосферата и с други последици от човешкото въздействие върху околната среда. Само че никой днес не може да предскаже колко силно и с какви последствия ще се прояви тази тенденция в бъдеще.
Належащите проблеми са другаде
Защото климатът на Земята е комплексно явление. Слънцето, космическото излъчване, дълбочинните морски течения, прашинките във въздуха, ледената покривка на полюсите, облаците - това са само някои от меродавните величини, чието комплексно въздействие никой не може да разбере изцяло, да не говорим да моделира реалистично. Дали човекът изобщо е в състояние да пресече затоплянето на Земята, дали то ще достигне някога два градуса, дали това наистина би било твърде много - това са все открити въпроси, които ще получат отговор едва след като се стигне дотам.
Обстоятелството, че днес много климатолози - с благородни или користни мотиви - се правят сякаш знаят достатъчно, за да диктуват на света какво да прави, предизвиква недоверие. Това не е база за сериозна политика. Затова трябва да се еманципираме от климатологията. Политиката няма нужда от компютърни симулации на апокалипсиса, за да се разбере, че е крайно време нещо да се промени. Само че какво? На първо място светът се нуждае от нов модел за икономически растеж. Сегашният е изцяло зависим от крайни ресурси. Очакваните последици - икономически кризи, ценови шокове, суровинни войни, глад и мизерия - представляват много по-належащи проблеми, отколкото предполагаемото стопяване на един гренландски глетчер през 2100.
От какво се нуждаем?
И второ: ние се нуждаем от нови енергийни стратегии и затова, защото досегашните енергийни източници замърсяват околната среда и са вредни за човека и природата. Това ни поведение - нека се абстрахираме от промяната в климата - е сбъркано и затова трябва да му се сложи край.
Така че са налице много и различни причини, налагащи решителни действия. Необходимите решения обаче се свеждат до едно и също: трансформиране на икономиката в посока към обновяемите енергии. Това е една извънредно трудна задача, чието решаване е невъзможно без всеобхватни финансови усилия и невиждана досега солидарност на световната общност. Можем да бъдем сигурни, че индустрията също ще се включи в тези усилия: защото освобождаването ни от веригите на фосилните суровини също е голям гешефт.