Англия вече не е това, което беше

Кевин Брайт е кандидатствал за работа над 50 пъти. И отвсякъде е получил отказ. "Завършил съм средно образование и имам добра диплома. Освен това съм квалифициран електротехник. Но всичко явно е било напразно", казва 22-годишният младеж. Единственият му доход са парите, които изкарва в една кръчма. Живее при разведената си майка, която работи като чистачка и съответно получава нищожна заплата.

Big society? Не съвсем...

"В Испания половината младежи нямат работа. Скоро и при нас ще стане така", казва Кевин. И вероятно е прав. Защото по изчисления на британското правителство 1.16 милиона младежи на възраст между 16 и 24 години са безработни. Експертите вече предупреждават, че това тревожно развитие може да доведе до повторение на миналогодишните младежки бунтове.

Макар да осъзнава, че мерките за икономии имат смазващ ефект, британското правителство държи на тях. Или по-скоро - принудено е да се придържа към тях, защото наследи от лейбъристите съсипани държавни финанси. Но тъй като икономиите задушават вътрешното потребление, Великобритания затъва все повече и все по-бързо. В три последователни месеца британската икономическа сила се е свила с 0,2 процента в сравнение с последното тримесечие на миналата година.

А какво прави премиерът Дейвид Камерън? Той пропагандира т. нар. "big society", тоест - изграждането на ново децентрализирано общество, което се отличава с предприемачески дух и чувство за отговорност. Звучи новаторски, но не е! Стратегията на Камерън прилича много на методите на Маргарет Тачър, която през 80-те години приватизира всичко, което можеше да бъде приватизирано.

Британски пропасти

Критиците на британския премиер наричат плановете му "обявяване на класова война отгоре" - война, която ще се води под мотото "всеки сам си кове щастието". Повикът за "big society" не бил нищо друго, а циничен опит на Камерън да защити своята икономическа оргия, казва лидерът на лейбъристката опозиция Ед Милибанд. Той обаче премълчава факта, че по време на управлението на лейбъристите Тони Блеър и Гордън Браун социалната пропаст между бедни и богати не беше по-малка. Тъкмо напротив. Именно в годините на стопански бум /2002-2008/ реалните доходи на "обикновените" британци намаляха, докато икономическият елит, който съставлява 0.1% от населението, увеличи своето благосъстояние с 600 процента! Big society? Не съвсем...

На безработния Кевин вече му е омръзнало да слуша приказките на политиците. Най-важното за него е да си намери работа. "Ако тук нямам шанс, ще отида в Канада или Австралия", казва Кевин. Мнозина от неговото поколение имат същите планове. Всички те искат да се сбогуват с Острова.

АГ, ЗЦ, АО, К. Цанев, Редактор: Д. Попова-Витцел