Американският ултиматум: една добра и една лоша новина

Както често се случва - има една добра и една лоша новина. Първо добрата: решението на Белия дом да не се отказва от атомното споразумение с Иран беше само гръмогласен крясък със скромни последствия за световната общност и за Техеран. Поне засега. И това е добре, защото въпросното споразумение представлява един от най-големите успехи на дипломацията през последните години. С него международната общност показа, че и най-сериозните конфликти могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че „оръжията на дипломацията“ са значително по-добри, по-хуманни, а в крайна сметка и по-евтини от „дипломацията на оръжията“. И това е добра поука за овладяването и на други конфликти в света - например на спора със Северна Корея.

Дилемата на Тръмп

Решението на Белия дом да не прекратява веднага споразумението с Иран на практика означава, че санкциите срещу Техеран ще останат отменени за поне още 120 дни.

През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а именно това беше задължителното условие, за да остане в сила атомното споразумение. Тогава Тръмп обяви, че ще остави Конгресът да вземе решението по въпроса, а той пък на свой ред върна топката в ръцете на Белия дом.

На Тръмп тогава му останаха две възможности - или да поднови санкциите, или да запази отмяната им. Той предпочете второто, защото другият вариант би означавал край на ядреното споразумение. Знае се, че без САЩ споразумението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата „пет плюс едно“ /петте постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия/ веднъж вече показа своята ефективност. Но формулата „шест минус едно“, която би се получила, ако САЩ излязат от играта, несъмнено би била обречена на провал.

Посланието на ЕС

Точно поради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължаване на споразумението. Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини категорично заяви в присъствието на външните министри на Германия, Франция и Великобритания, че ядреното споразумение с Иран не подлежи на предоговаряне. В крайна сметка става дума за запазването на един успех, постигнат след дългогодишни преговори. Всичко това изведнъж се оказа застрашено от евентуално подновяване на американските санкции срещу Иран, което би унищожило този дипломатически успех.

А ето и лошата новина: Доналд Тръмп само отложи решението, от което всички се опасяват. Но то не е окончателно отменено, така че безкрайната одисея около Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп постави и ултиматум: Американският Конгрес и европейските партньори разполагали с общо 120 дни, за да отстранят „сериозните“ грешки в споразумението. Според Тръмп, всичко трябва да бъде отново договаряно. Той настоява да бъдат разширени инспекциите над иранските ядрени съоръжения, а някои мерки за контрол, които бяха договорени като временни, да станат постоянни. Белият дом заплашва да прекрати веднага споразумението, ако не бъдат изпълнени споменатите искания в посочения от Тръмп срок.

Какво да се прави?

Сегашната ситуация на несигурност ще се отрази и на икономическото сътрудничество с Иран. Планираните чужди инвестиции в петролната и газова индустрия на страната няма да бъдат осъществени. Това ще застраши очертаващия се плах икономически подем на Иран. А подобно развитие ще изложи на сериозен натиск умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.

През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са доволни от живота си и от действията на правителството. Управниците в Иран може и трябва да бъдат подлагани на натиск заради това, че брутално погазват човешките права. Международната общност е длъжна да предприеме мерки и срещу иранската ракетна програма, както и да се опита да ограничи нарастващото влияние на страната в региона. Ядреното споразумение с Иран обаче не бива да се пипа, защото именно то не позволява на страната да стане истинска ядрена сила. Колкото и сериозни да са недостатъците на днешен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред перспективата за един режим, който разработва атомно оръжие.