Америка е "временно закрита"

Бюджетната година в САЩ започва винаги на 1 октомври. Това означава, че най-късно до 30 септември Сенатът и Камарата на представителите трябва да приемат новия бюджет, който определя за какво и по колко пари може да харчи правителството. Без този бюджет американското правителство на практика не разполага с никакви парични средства в брой и е принудено частично да прекрати работата си. Стигне ли се дотам, финансирането на задачите и проектите, които могат да бъдат и отложени, се преустановява. Сега в САЩ се случи точно това.

Сенатът и Камарата на представителите не успяха да се споразумеят по новия бюджет. Затова публичната администрация от 1 октомври насам премина на авариен режим на работа: 800 000 държавни служители бяха изпратени в неплатен отпуск, много държавни служби и институции, включително националните паркове и музеи остават затворени. В столицата Вашингтон работа прекратиха дори службите за чистота. Армията, полицията, граничните власти и затворите работят нормално. Изплащането на пенсиите и социалните помощи също не е засегнато. Колко дълго ще продължи извънредната ситуация зависи от това кога ще се споразумеят Камарата на представителите и Сенатът.

Сенатът и Камарата на представителите

В Сената, където всеки федерален щат има по двама свои представители, в момента доминират демократите. В Камарата на представителите пък, с нейните общо 435 членове, превес имат републиканците.

Основният проблем при съставянето на новия бюджет е високото ниво на новите задължения, което възлиза на близо 5% от БВП на страната. Общите вътрешни дългове на страната надвишават 100% от БВП. Демократите на президента Обама искат да овладеят нарастването на новите задължения чрез умерени съкращения на държавните разходи и увеличения на данъците. Републиканците обаче отхвърлят данъчните увеличения и вместо това настояват за значителни съкращения в разходната част на бюджета, и то най-вече в социалната и здравната сфера.

Каква роля играе здравната реформа на Обама

Т.нар. "Оbamacare" е новата американска система на здравеопазване, която трябваше да влезе в сила от 1 октомври. В основата си тя прилича на онова, което всички жители на Европа познават под една или друга форма: в нея се предвижда всеки гражданин да има здравна осигуровка. В момента в САЩ близо 45 милиона души не притежават такава, т.е. почти всеки пети американец не е здравно застрахован.

С помощта на новия закон този недостатък трябваше да бъде донякъде ограничен, но не и напълно отстранен, защото здравните осигуровки и занапред няма да бъдат задължителни - държавата ще подкрепя финансово тези, които искат да са застраховани. Републиканската партия обаче отхвърля държавно дотираната система на новите здравни осигуровки и се бори срещу нея с всички възможни средства. От нейна гледна точка това е неправомерно държавно вмешателство в личните свободи на гражданите. Поради това републиканците в Камарата на представителите взимат за "заложник" бюджета за новата година и така искат да стопират омразната им здравна реформа. Те са готови да одобрят бюджета само ако Обама отложи реформата.

Какво е ролята на "Чаеното парти"

Една от основните цели на създаденото преди пет години движение "Чаено парти" е да се бори срещу "Obamacare". Движението обединява в редиците си представители на крайноконсервативните среди, на неолиберали и на християнската десница, които смятат, че трябва да защитават "изконната Америка", такава, каквато те я виждат: бяла, англосаксонска, протестантска и свободолюбива.

От тяхна гледна точка идването на власт на тъмнокож като президента Обама е нещо повече от демократично грехопадение. Здравната реформа на Обама, според активистите на "Чаеното парти", е спорна точка, която оправдава откритата съпротива срещу правителството. Идеята "Obamacare" все пак да бъде препъната на финала очевидно е дошла от депутати съмишленици на "Чаеното парти".

Какви са последиците за икономиката?

Последиците за икономиката зависят главно от това кога американското правителство отново ще може да започне работа на нормални обороти. Ако става дума само за няколко дни, индустрията и търговията едва ли ще преживеят някакви големи сътресения. Ако обаче извънредната ситуация продължи по-дълго, това може да доведе до сериозни последици за стопанската конюнктура. Особено фирмите, които разчитат главно на държавни поръчки, ще се окажат в затруднено положение. Експерти предричат, че стопанският прираст на САЩ през четвъртото тримесечие на 2013 би могъл да спадне с 0,3 на сто. От "Голдман Сакс" дори предричат спад от 0,9 на сто.

В сегашния спор става дума само за новия бюджет - т.е. за въпроса дали да има увеличения на данъците, доколко да бъдат съкратени разходите и дали да бъде въведена здравната реформа. В средата на октомври обаче към всичко това ще се добави много по-голям и оспорван проблем. Тогава ще бъде достигната горната граница на задълженията, която правителството по закон няма право да надминава. Сенатът и Камарата на представителите тогава могат или да заложат нулево ниво за нови дългове, което обаче е чисто утопично, или да променят въпросната горна граница. В момента максимално допустимото ниво на новите задължения възлиза на 16,7 трилиона долара, което отговаря на 12,5 трилиона евро. Така че дори Сенатът и Камарата на представителите да успеят да решат актуалния си спор, следващият вече чука на вратата.