Алтернативите, за които берлинчани са забравили

Всъщност по-правилно е да се каже, берлинчанинът се сеща за забравени алтернативи, например велосипеда си, заключен в мазето. Освен че запазва някоя и друга банкнота в портмонетата, това със сигурност има и един положителен ефект, който веднага се забелязва по местните улици: ругатните, прехвърчащи във въздуха между индивидуално придвижващите се берлинчани на две и на четири колела, намаляват видимо и слухово.

По принцип като повечето германски градове

Берлин е добре уреден със специални пътища за велосипедисти

Казва се дори, че те са 12 процента от улиците в германската столица. Това във всички случаи се отнася повече за вътрешната част на града и по-малко за периферията. Наскоро Сенатът – берлинската управа взе дори решение да отпусне шест милиона евро за строеж на нови пътеки за велосипедисти, които минават паралелно на шосетата. Всичко това идва сега добре дошло за прехвърлилите се от автомобила към велосипеда пестеливи берлинчани. Граници за развихряне на фантазията по отношение на велосипеда няма – от кошници за пеленачета, скрепени на кормилото, до прикачени покрити ремаркета за двама малчугани, всичко може да се види по берлинските улици.

Неограничени са и възможностите за придвижване с колело за онези, които са решили спонтанно да бойкотират бензиностанциите. Броят на вело-такситата и без това нараства значително в августовските седмици. Освен това германските железници практикуват отдавна в Берлин успешния модел на велосипеди под наем, които се плащат с кредитна карта. Те са закрепени навсякъде в централната част на града и всеки, който иска да ги подкара трябва само да подаде банковата си сметка и личните си данни. Предимството е в това, че не е необходимо, велосипедът да се връща на мястото, от което е бил взет. И все пак този вариант не е от най-предпочитаните.

От ценовите отскоци на бензина печелят най-вече магазините за велосипеди

Онези, които купуват, са готови да дадат межде 400 и 600 евро за колело, защото са наясно с това, че правят дългосрочна инвестиция. Никой не вярва, че някой прекрасен ден цените на бензина ще започнат да се смаляват.

Междувременно обаче велосипедите имат силна конкуренция. Последният крясък на екомодата и пестеливостта по пътищата е така нареченият електроролер или на български електротротинетка. Новото возило е дело на Дирк Шолц, майстор от берлинския квартал Кройцберг. Дава се под наем. Иначе ако искате да си го купите, ще трябва да платите скромната сума от хиляда евро. Затова пък използването и поддръжката му не струват почти нищо. Заобикалянето на бензиностанциите Ви е в кърпа вързано! Дирк Шолц обяснява:

"Разходите са 25 цента на сто километра. Електрозахранването става или директно на тротинетката или ако се махнат батериите – на ток. Аз освен това използвам екологично чист ток, за да избягвам при всички случаи отделянето на въглероден диоксид", обяснява Дирк Шолц.

Все пак електро-тротинетката достига не особено завидна скорост от 20 километра в час. Нейният по-голям брат, задвижван с бензин, също преживява от години ренесанс, който се ускори в последно време от покачващите се цени на горивото.

Класическите мотопеди са отдавна култ

Курт Хайнрих, който продава всякакви возила на две гуми обяснява:

"Покачващите се цени на бензина карат някои семейства да продават втората си кола и да си казват: оставаме с една кола, но пък с мотопед , с който все пак мога да се предвижвам."

Най-предпочитани са мотопедите от типа на легендарната италианска Веспа, които харчат малко бензин и почти не се нуждаят от поддръжка. Дори и по-големите мотоциклети имат еко-алтернатива в Берлин. Тя е дело на индиец и представлява едноцилиндров мотор: хем класика, хем харчи малко.

Много берлинчани, които се чувстват все пак по-сигурни на четири колелата се оглеждат за ретромодела на италианския фиат чинкуеченто. Дори и големите концерни правят реклама на мъниците си, като Даймлер например. Валтер Мюлер от берлинското представителство казва от собствен опит:

"Разбира се, разходите за бензин са от значение днес. Аз зареждам моя малък "Смарт" един път в месеца и това прави само 40 евро."

Наскоро в Берлин започнаха да се мярка и забравения хит на 50-те години: малкото камионче на три колела, италианско производство. Освен че харчи малко бензин, то за разлика от източногерманския трабант, има право да се движи и из екозоната в централната част на града.

При това привлича със сигурност вниманието по улиците, дори в по-голяма степен от тежките Мерцедеси и БМВ-та!