Алибито на БСП
1 юли 2013Коментар на Татяна Ваксберг:
Колкото по-безумно се държи Волен Сидеров, толкова по-лесно БСП ще слезе от власт. Когато и да напуснат политическата сцена, социалистите ще трябва някак да обяснят този закономерен завършек на стореното от тях през последните седмици. Какво биха могли да кажат? Че мафията им е вързала ръцете, след като те услужливо са ѝ ги подали? Че ДПС е сърдито заради провала с Пеевски и ще си отмъщава? Че „Атака“, която уж нямала влияние върху кабинета, изведнъж се е оказала с толкова голямо влияние, че чак е успяла да свали правителството? Че улицата е взела връх с едното танцуване? Надали. БСП просто има нужда от алиби, за да си отиде. И поведението на „Атака“ - умишлено или не - ѝ го предоставя.
Масата, палката, веждата
В сряда лидерът на социалистите Сергей Станишев предупреди, че ако „Атака“ продължи да не участва в работата на парламента, това ще означава предсрочни избори. Тези думи бяха първото директно предположение на социалистите, че е възможно да се разделят с властта. Това предположение беше изненадващо аргументирано с „Атака“, макар че тя нито е първата, нито пък основната партия, която не посещава пленарните заседания. Първата и основната е все пак ГЕРБ.
Що се отнася до самия лидер на „Атака“, през изтеклата седмица той направи всичко за ескалацията на собственото си дискредитиране: първо се скри под една пластмасова маса, за да се отбранява от нападатели, после се появи пред парламента с полицейска палка, а накрая се представи и с пистолет на колана. Ако продължи със същите темпове да надгражда образа си на зъл и опасен, следващата седмица би следвало да подкара БТР към парламента, а към уикенда и цял бомбардировач.
Истината е, че няма нужда от реквизит и монолог, за да може един сравнително образован човек да прецени опасността, произтичаща от Волен Сидеров. Далеч преди той самият да започне да говори като дрогиран и да се разхожда с пистолет и застрашително повдигната вежда, неговата „Атака“ проповядваше „краен национализъм, ксенофобия, прекъсване на отношенията с важни европейски институции и отказ от европейската интеграция“.
Думите, които са сложени в кавички, са произнесени през лятото на 2005 г. от един от малкото политици, които тогава предупреждаваха за огромната - и реална - опасност за демокрацията, олицетворявана от „Атака“. Този политик се казва Сергей Станишев. Тогава той каза, че „Атака“ е „абсолютно неприемлива“ за БСП и „Коалиция за България“, а освен това и заплаха за страната. За да се избегне тази точно заплаха, той състави необяснимата коалиция от социалисти, царисти и пострадали от социалистите и царистите етнически турци.
Като воденичен камък на шия
През 2013 г. трябва поне частично да е размислил, защото постави цялата управленска логика върху същия фундамент, само че я насочи срещу друг играч - ГЕРБ. Каза, че мафията в лицето на ГЕРБ не бива да се връща на власт и малко по-късно хем се довери на Делян Пеевски, хем сключи негласен съюз с „Атака“. Последното не е просто детайл. Договарянето с ултранационалистите анулира доверието към Станишев като към автентичен противник на ксенофобията, какъвто беше през 2005 година. Или поне така изглеждаше.
В България това може и да не звучи като кой знае какъв проблем, но в Европа, където лидерът на БСП строи политическа кариера, съюзът с националисти е буквално воденичен камък. И то не само в очите на левите партии, както често пишат българските медии.
При конфликт с медиите и улицата, при ощетен коалиционен партньор, бунт в партията, сдържано недоволство от страна на Брюксел и ПЕС и общо недоволство в страната, единственият полезен ход, който властите имат в момента, е да намерят подходящо алиби, което да оправдае слизането им от властта. А най-уместното алиби е да представят националистите като свой враг, който блокира дейността на политическото изобщо.
Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел