"Ако някой може да унищожи Хитлер, това съм аз!"

"Благодаря Ви за любезността" - с тези думи на 7 ноември 1944 година учтивият затворник се сбогува със своите палачи в японския затвор "Сугамо". Шестнайсет минути по-късно безжизненото му тяло е свалено от въжето. Топ-шпионинът Рихард Зорге е мъртъв. Смъртната му присъда е изпълнена точно на 27-мата годишнина от Октомврийската революция. Обесен е човекът, който от Токио праща важна информация на Сталин и по този начин изиграва решаваща роля в полза на Съюзническите сили.

Поне такава е легендата. Защото благодарение на сигурната информация на Зорге, че Япония няма да нападне СССР, Сталин изтегля войските си от Сибир и успява по този начин да се противопостави на настъпващата към Москва няколкомилионна германска армия. Това ще се превърне в препъни-камък за Хитлер и мечтите му за световно владичество. От този момент нататък той ще започне да губи войната.

Нестандартен, чаровен, неустоим

Рихард Зорге многократно предупреждава Сталин, че Германия ще наруши действащия пакт за ненападение между Берлин и Москва и ще атакува СССР, но диктаторът не се вслушва в думите му. Все още не е съвсем ясно кои от радиограмите на шпионина са достигнали до Сталин и в каква степен са повлияли върху решенията му. Но спокойно можем да кажем, че Рихард Зорге е един от най-способните шпиони, съществували някога. Нестандартен, чаровен и влюбен в прелестите на живота, Зорге е неустоим за жените, а дори най-закоравелите мъже не успяват да разберат как са му издали тайната информация, от която той се интересува.

При това той става шпионин по-скоро случайно и без особено въодушевление. Малко преди смъртта си Зорге пише: "Никога не бих избрал професията на таен агент. Исках да съм учен."

Рихард Зорге става шпионин, за да допринесе за края на войната, сам вече преживял ада на окопите. Той е роден през 1895 година в Баку, баща му е германец, а майка му - рускиня. Той израства в Берлин, а на 18 се записва доброволец в Първата световна война. Напомпаният мехур на патриотизма обаче бързо се пука. Многократно осколки от гранати се забиват в тялото му, а през 1917 година един шрапнел разкъсва и двата му крака. Лекарите едва успяват да го спасят.

Шпионин по убеждение

След този ден Зорге ще куца до края на живота си, а войната ще го отврати. За да помогне на света и на хората, колкото и патетично да звучи, той става шпионин. Убеден е, че само победата на комунизма ще предотврати смъртта на милиони хора - така Зорге прегръща идеите на Маркс и Енгелс. Става съветски агент и работи последователно във Великобритания, скандинавските страни и Китай, преди през 1933 година да се премести в Япония.

Насред Токио, обхванатата от параноя и подозрителност японска столица, Зорге прави невъзможното: създава шпионска мрежа от над 40 души и под носа на японската тайна полиция информира Москва за тайните не само на Германия, но и на японското правителство. Нещо повече - Зорге печели доверието на германския военен аташе в Токио Ойген От, а и нежната благосклонност на неговата съпруга Хелма. Двамата започват страстна любовна авантюра, която може да струва не само работата, но и живота на шпионина. Както, впрочем, и многото му други любовни афери, пиянски изстъпления и всякакви рисковани ситуации, в които Зорге е влизал без сянка на страх или безпокойство. Агентът се оказва късметлия. Ойген От не предприема нищо, дори след като разбира за връзката им.

"Аз съм Бог"

Началото на края на Рихард Зорге започва в момента, когато разбира за нахлуването на хитлеристките войски в СССР през 1941 година. Той се напива до безсъзнание, крещи от балкона на хотела си на събралите се висши германски офицери, че войната е загубена, през следващите дни ругае Хитлер на висок глас, пребива на улицата един полицай и като цяло се държи така, сякаш няма търпение да дочака ареста си. Когато разбира, че многото му предупреждения към Сталин за атаката на Германия не са били чути, той заявява, че е Господ и че ако има някой, който може да унищожи Хитлер, то това е само и единствено той.

Москва се отрича от него. След арестуването му Токио се опитва на няколко пъти да го замени за друг затворник, но от съветската столица отговарят винаги по един и същ начин: "Името Рихард Зорге ни е непознато". Двайсет години след екзекуцията му Рихард Зорге е реабилитиран като един от най-важните шпиони на СССР.