Ако в Германия се стигне до блекаут

Внезапно всичко замря: парното остана студено, светофарите угаснаха, влаковете спряха. В края на ноември 2005 година, когато под тежестта на падналия сняг се прекършиха близо 80 електрически стълба, в големи части от Северен Рейн-Вестфалия и Долна Саксония настъпи истински хаос. Повече от 250 000 души останаха без ток в домовете си – някои от тях прекараха цели пет дни на тъмно и студено. Икономическите щети възлизаха на поне 100 млн. евро.

Най-голямото аварийно спиране на тока в историята на Федералната република разкри уязвимостта на германското електроснабдяване и на прилежащата му инфраструктура. Опасността от подобни инциденти далеч не е отминала. Федералната служба за защита на населението от катастрофи и аварии предупреждава в свой доклад, че е необходимо да се изработят по-добри планове за подобни аварийни ситуации. Според изчисленията на експертите, ново голямо прекъсване на електроснабдяването би имало „катастрофални" последици.

Експерт като Томас Лайтерт не е изненадан. Той е ръководител на управителния съвет на берлинската фирма за защита от катастрофи и аварии KomRe AД.

ДВ: Споделяте ли оценката на Федералната служба за защита на населението, че въздействията от евентуално масивно спиране на тока биха били катастрофални?

Лайтерт: Да, стопроцентово. По същество, въздействията биха били равнозначни на национална катастрофа. Още през 2010 експерти бяха изследвали подобен сценарий, стигайки до извода, че Федералната република няма да е в състояние да овладее подобна катастрофална ситуация.

Как оценявате риска от спиране на електроснабдяването в резултат на кибератаки и терористични удари?

Подобни неща са се случвали и тук, в Германия, но за тях не се говори публично. Най-известният пример е отпреди две-три години в Украйна, по време на конфликта с Русия. Неизвестни лица направиха опит да отделят Крим от електрическата мрежа, взривявайки един електропровод. В резултат на това полуостров Крим и живеещите там 1, 2 млн. души останаха без ток в продължение на две седмици. Противниковата страна – т. е. руснаците - след това си отмъстиха с кибератака, която остави почти цяла Украйна без ток непосредствено преди Коледа. Такива случаи има в Европа, но те не се обсъждат публично, за да не се стимулират евентуални подражатели.

В състояние ли е Германия да се противопоставя на подобни кибератаки?

Със сигурност - не. От моя гледна точка, събитията ни заварват зле подготвени. Други страни като САЩ, Китай или Русия са значително по-напред от нас. Ние имаме доста да наваксваме. Само че т. нар. критична инфраструктура много трудно може да бъде опазена. Дори с минимално насилие може да се предизвикат изключително големи щети, а инфраструктурата в Германия не е построена с идеята за защита, а с идеята да бъде функционална и перспективна.

Как би трябвало да се държи населението, ако се стигне до нова голяма авария със спиране на тока, както през 2005 г.? Какви правила трябва да се спазват?

Федералната служба за защита на населението от аварии и днес препоръчва да има индивидуални мерки за защита. Населението би трябвало да разполага със запаси от храни и вода за поне 14 дни, за да може да преодолее относително лесно поне първоначалния период след аварията. Организациите, които отговарят за защитата на населението от катастрофи и аварии, трябва също да инвестират повече в мерки за превенция.

В какво конкретно трябва да се инвестира?

Във всеки случай трябва да бъде подсилена системата за гражданска защита от катастрофи, трябва да се укрепят критичните инфраструктури, така че да е сигурно бъдещото им функциониране. Да вземем за пример снабдяването с вода, с храни и медикаменти, но и подсигуряването на информация, което в наши дни е изключително важно. Федералната служба твърди, че системата за комуникация се срива няколко часа след спирането на тока. Моят опит ми показва, че това става доста по-рано. Спре ли токът, нямаме възможност да говорим по стационарните си телефони, няма нито интернет, нито мобилна мрежа за разговори. С други думи, нямаме и възможност за комуникация, не сме в състояние да получаваме вече информации, а в наши дни това би се оказало най-големият проблем.

В центъра на Сеул наскоро се подпали подземна шахта за кабели. Този пожар отряза много хора от достъпа им до интернет. Засегнати бяха над 210 000 домакинства. Южнокорейският печат дава този случай като пример за уязвимостта на дигитализираното общество.Това ли е цената, която трябва да платим за прилагането на модерните технологии?

Мисля, че да. Колкото по-комплексно е едно общество, а Южна Корея спада към високо развитите, комплексни общества, толкова по-уязвими са те в тази област. Сходен случай имаше преди няколко месеца в Берлин. Радикални сили бяха подпалили електропровод, в резултат на което се стигна до обширно спиране на тока в различни квартали на града. Това оказа въздействие върху всички телекомуникации. Да, цената може да бъде много висока, и ако не започнем да мислим за превенция, ние - като общество - ще бъдем принудени да платим тази цена.