Адемов и проблемът с българските мигранти
14 февруари 2014На една от вчерашните си срещи (13.02.) на най-високо ниво в Берлин, посветени на свободата на придвижване в рамките на ЕС, българският социален министър Хасан Адемов подчерта, че лекари, инженери и други български специалисти с висока квалификация масово се изнасят към Западна Европа, а държавата, финансирала тяхното обучение, остава без жизнено необходимите ѝ кадри. Нищо чудно, че 25% от българите, пребиваващи в Германия, са с висше образование. Впрочем средното за Германия равнище по този показател е 18,7%. Адемов изтъкна, че освен това 80 процента от българите в Германия работят и плащат редовно социалните си вноски.
Ползите са повече от проблемите
"Уверявам ви, че от българите в берлинския квартал Нойкьолн, които са близо 5000, няма 25 процента с висше образование", контрира представителка на общинските власти от въпросния квартал, в който живеят значителна част от наскоро пристигналите в Германия български и румънски роми. Тези хора са отделна тема и обобщенията не са уместни - очевидно това бе посланието, което министър Адемов се постара да отправи както на организираната от фондация "Фридрих Еберт" конференция за свободата на придвижване, така и по време на срещите си с германската социална министърка Андреа Налес и с министъра на вътрешните работи Томас де Мезиер.
"Свободата на придвижване не носи проблеми, а ползи. Проблемите произтичат от нерегламентираната заетост и от случаите на злоупотреби със социалната система", отбеляза министър Адемов. Той изтъкна, че проблемът всъщност е в това, че преди отварянето на германския трудов пазар за българи и румънци от началото на тази година мнозина са били буквално принудени към точно този вид заетост. Българският социален министър добави, че сега новият регламент - новата свобода за избор на работно място - вече създава съвсем други условия, особено в контекста на плановете на федералното правителство да въведе минимална работна заплата.
Министър Адемов открои и още един аспект: че т.нар. туризъм по бедност в никакъв случай не може да бъде отнесен само към България и Румъния. "Просто за гражданите на двете държави и поражданите опасения от масов приток се заговори особено интензивно покрай отварянето на трудовия пазар от 1 януари тази година", каза той. "Това не означава, че не трябва да се обръщаме с лице към проблемите, които съществуват, към този специфичен контингент, който създава грижи на някои от общините", допълни министърът. Той приветства усилията за подпомагане и интегриране на тези хора, полагани от федералното правителство, но подчерта, че и България от своя страна е загрижена да осигури на ромите образование и квалификация, за да не се предава бедността от поколение на поколение.
"Повечето българи са добре дошли в Германия"
Факт е, че немалко германски общини се сблъскват с проблеми покрай концентрацията на български и румънски роми в тях. Тези проблеми обаче не са нови, а познаването им и готовността на двете държави да си сътрудничат в намирането на решения би трябвало да дадат ефект. Става въпрос например за това потенциалните имигранти да се отправят към Германия въоръжени с достатъчно информация за условията на работа там, за което грижата имат социалните власти в България и техните представители в българското посолство в Берлин. Германия пък на свой ред има грижата последователно да провежда набелязаните програми за ограмотяване, обучение по немски език, осигуряване на медицински грижи и интегрирането на тези хора в обществото, за които спомена социалната министърка Андреа Налес. Впрочем специално създадена междуведомствена комисия се е заела да изследва и анализира съществуващите проблеми, за да предложи съответните решения. През март тя ще излезе с първия си междинен доклад, а през юни – и с окончателен.
"Проблемите, които България има с ромите, вероятно са несравнимо по-големи от тези на Германия", каза след срещата си с Адемов германският вътрешен министър Томас де Мезиер. Той на свой ред се изказа много ласкаво за усилията, полагани от България и Румъния за решаване на социалните им проблеми. Същевременно бе споделена констатацията, че повечето от мигрантите в Германия изпълняват всички условия, за да участват пълноценно в свободното движение на работна ръка, както и че са добре дошли във Федералната република. А това важи с пълна сила и за българите.