Ковид-19 демонстрира сбърканото развитие на Балканите

Австрийски икономист твърди, че протестите в България и в Сърбия може да се разпространят и в други балкански държави и да се превърнат в сериозен проблем за политическите елити на тези зле управлявани страни. Той смята още, че икономическата изостаналост на тези страни в условията на пандемия едва ли не се превръща в предимство.

Коронавирусът създава огромни проблеми във всички държави в Югоизточна Европа, казва Марио Холцнер, изпълнителен директор на реномирания Институт за международни икономически сравнения във Виена. Пред репортерката на ARD Андреа Беер той обяснява:

"Колкото и да е странно, за някои страни от региона се оказва, че тяхната икономическа изостаналост се явява като предимство в случая. Страни с все още голям селскостопански сектор и висок дял на аграрно самозадоволяване, които не са толкова зависими от туризма и от международната търговия, по време на сегашната пандемия внезапно се оказват в по-изгодна ситуация. И понеже при тях изходното равнище е доста по-ниско, икономическите загуби съответно няма как да бъдат толкова чудовищни."

Според Холцнер, това важи най-вече за Косово, Босна и Херцеговина и за част от Албания. В същото време Черна гора и Хърватия, които са силно зависими от туризма, се натъкват на много сериозни затруднения. Защото преди пандемията в тези две страни туризмът генерираше около ¼ от БВП.

Емиграцията на младите ще продължи да е сериозен проблем

Пандемията от Ковид-19 отново нагледно демонстрира сбърканото развитие в някои отрасли. Най-вече - в занемареното, изостанало и неефикасно здравеопазване. Холцнер смята, че антиправителствените протести в България и в Сърбия са пряко свързани с този проблем:

"В началото на пандемията тъкмо страните в Югоизточна Европа взеха най-масивните и най-строгите мерки - поне в Европа. Там цареше голям страх, че поради изключително лошото състояние на здравеопазването просто няма друг вариант, освен строги ограничения."

Той уточнява обаче, че тези ограничения бързо бяха смекчени, включително и заради провеждането на избори, както в Сърбия. Австрийският икономист припомня, че както Сърбия, така и останалите страни в региона, които още не членуват в ЕС, страдат от една и съща хронична болест: все повече хора си търсят късмета в чужбина. В средносрочна и дългосрочна перспектива тъкмо емигрирането на толкова много предимно млади хора ще бъде най-тежкият проблем за балканските държави, категоричен е Марио Холцнер. Той обяснява и защо проблемът е толкова сериозен: когато младите напускат, обществата много по-бързо се състаряват и съответно стават още по-неконкурентноспособни спрямо по-развития Запад. И все пак милионите емигранти са и изключително важен икономически фактор за своите страни, защото всяка година превеждат милиарди евро и долари в родината - и по този начин компенсират напълно липсващите и съвсем символични социални помощи в тези държави.

Пандемията извади на показ слабостите на политическите, икономическите и социалните системи в балканските държави. Ето защо Марио Холцнер смята, че е възможно да има и още протести: "А това постепенно се превръща в сериозен проблем за политическите елити там", обобщава експертът.