Абсурди от днешна Русия

В Набережние Челни, в руската република Татарстан, един татарски активист на име Рафис Кашапов наскоро беше осъден на три години лишаване от свобода. Според обвинението, той подклаждал сепаратизъм и етническа омраза. Представените доказателства се изчерпват с три постинга и един фото-колаж, които Кашапов публикувал в руската социална мрежа "ВКонтакте". В тях се съдържа критика срещу анексирането на Крим и ролята на Москва в украинския конфликт.

Борбата срещу екстремизма в Русия сякаш все повече се пренася в интернет, констатира Александър Верховски от московския изследователски център "Сова". "Истинските престъпления и употреба на насилие се наказват все по-рядко. За сметка на това пък властите преследват все по-често свободното изразяване на мнения", казва той. На същото мнение е и Ирина Бирюкова от руската неправителствена организация "Обществена присъда". Тя обяснява, че напоследък все по-често се взимат интензивни мерки срещу неудобни граждани. "Властите ги обвиняват в екстремизъм. Често пъти в основата на такива обвинения са други постинги в социалните мрежи. Просто законите в тази област са прекалено разтегливи и за екстремизъм може да се обяви всичко, което си поискаш", изтъква тя.

Забрани отвъд въображението

През юни съдът в уралския град Асбест обяви за "екстремистки материал" писанията за т.нар. план "Дълес". Това е една теория на заговора, според която по време на Студената война някогашният шеф на ЦРУ Алън Дълес бил разработил план за унищожаването на Съветския Съюз. Много граждани на Асбест получили в пощенските си кутии брошури за този план. Руските тайни служби поръчали експертиза на съдържащия се в тях текст. В крайна сметка съдиите стигнали до извода, че писанията за плана "Дълес" насаждат омраза срещу държавната власт в днешна Русия.

Подобен случай имаше и в Магаданския регион. През юни тамошната избирателна комисия отправи официално предупреждение до опозиционната партия "ПАРНАС" с обвинението, че в предизборната си брошура опозиционерите пишат за незаконно обогатяващи се държавни служители и с това подклаждат омраза срещу "социалната група на бюрократите".

Критиците на законите в тази област изтъкват, че съществува дори и т.нар. Федерален списък на екстремистките материали. "Някои от забраните са отвъд въображението", казва Александър Верховски, според когото подобен списък с над 3000 заглавия е чисто и просто необозрим. Всъщност в него косвено е попаднала дори и една реч на премиера Дмитрий Медведев от 2011 година, изнесена по време на награждаването на един екип от специалните части. Речта е била препечатана от вестник "Радикална политика". След време обаче самият вестник с цялото му съдържание е обявен от съда в Омск за "екстремистки материал". Излиза, че под ударите на правосъдието попада включително и речта на Медведев.

Какво точно е разрешено?

Наблюдателите са единодушни, че през последните години руските закони за борба срещу екстремизма стават все по-строги и все по-неясни. Според Александър Верховски, едно и също деяние понякога се наказва, друг път обаче не. "Изобщо не е ясно какво точно е разрешено и какво е забранено", обяснява той.

През април 2015 година Комисията за човешките права към ООН обърна внимание на факта, че руските закони за борба срещу екстремизма имат дефекти. Комисията препоръча на законодателя да дефинира по-точно понятието "екстремистка дейност", да изработи по-ясни критерии за забраната на "екстремистки материали" и да преработи т.нар. Федерален списък. Комисията освен това призова Русия да не прилага член 280.1 от Наказателния кодекс за "Пропаганда на сепаратизма" към хора, които критикуват анексирането на Крим и руската вътрешна политика.