А Пекин доволно потрива ръце

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп сипеше какви ли не обвинения срещу Китай. Пекин от десетилетия насам мамел САЩ, крадял му интелектуалната собственост, осигурявал си нелегални търговски предимства като изкуствено поддържал нисък курса на юана, а евтините китайски стоки, заливащи американския пазар, унищожавали работни места. Тръмп обещаваше и радикална промяна в политиката на САЩ спрямо Китай. Твърдеше, че ще издигне митнически бариери пред Пекин, че ще притисне Китай до стената и ще постави американските интереси на първо място.

Вече от година Тръмп се намира в Белия дом, но не е реализирал нито едно от амбициозните си обещания. Тъкмо обратното: по време на азиатската си обиколка той видимо се подмазваше на китайския президент Си Цзинпин. Си мълчаливо се наслаждаваше на унизителното поведение на Тръмп, пускайки отвреме навреме по някоя дискретна усмивчица пред телевизионните камери.

Какво му стана на Тръмп?

Каква е тази внезапна промяна у американския президент?Той явно най-сетне е забелязал каква е реалността: китайската икономика се развива бурно от десетилетия насам. Делът на Пекин в световния износ възлиза на 14% от световната търговия, с тенденция към повишение. За сравнение: американците постигат едва 10%. Те живеят на кредит и са зависими от готовността на Китай и в бъдеще да им отпуска заеми. От десетилетия насам Пекин инвестира печалбите от експорта си в американски ценни книжа. Това превърна китайците в най-големия чуждестранен кредитор на САЩ. Ако решат, те биха могли да затворят кранчето и да вкарат цялата американска икономика в тежка криза. Пекин, разбира се, няма да направи подобно нещо, защото това би навредило и на самите китайци. И все пак: този факт неимоверно засилва тяхното самочувствие. Когато китайците преговарят със САЩ, те го правят от позицията на страна, на която се дължат пари. Китайският посланик в САЩ е така напомпан със самочувствие, че с него просто не се говори.

Повечето икономисти са единодушни, че е само въпрос на време, докато Китай настигне и задмине САЩ като най-силна икономическа нация в света. Времето работи в полза на президента Си, а заплахите на избухливия господар на Белия дом не го притесняват ни най-малко.

Китай е окрилен

Китайският президент не допуска да бъде притиснат до стената и по въпросите, свързани със Северна Корея. Пекин не желае да има смяна на режима в Пхенян.  Защо ли да допринася за увеличаването на американското влияние в Източна Азия? Си не желае да има и война в този регион, защото това би навредило на китайския бизнес. Пекин предупреждава американците да спрат да заплашват Северна Корея и да търсят дипломатическо решение на конфликта – за този си опит да внесат умереност те получават адмирации от Европа и от Русия.

Многобройните грешни решения на Тръмп допълнително окрилят възхода на Китай. Най-фаталната от тези грешки е отказът на САЩ от Тихоокеанското партньорство за свободна търговия (ТPP). Първоначално това споразумение си поставяше за цел да ограничи китайските амбиции за надмощие. Страни като Виетнам или Япония имаха намерение с американска помощ да установят определени стандарти – например в сферата на производството, търговията, защитата на труда и околната среда. Тогава китайците щяха да са принудени да се съобразяват с тези неща. Само че по времето на предизборната си борба Тръмп изкара идеята за споразумението по-черна и от дявола, а след като беше избран за президент се отказа от него. Оттогава насам съюзниците на американците в Азия все повече се съмняват, доколко могат да разчитат на тях, а Китай доволно потрива ръце.

Възходът на Пекин като световна сила явно е замислен като дългосрочен проект. Враждуващите едно време помежду си китайски провинции бяха обединени по времето на Мао Цзедун. При Дън Сяопин започна икономическият възход. Президентът Си Цзинпин сега иска да укрепи китайската външна политика и сигурност до такава степен, че светът да се съобразява с интересите на страната при взимането на всички важни политически решения.

Тръмп не е в състояние да осуети тези намерения. Времето на Вашингтон като световна хиперсила отминава.