А. Курков: ''Нямаме нужда от защитата на Путин''

ДВ: Наскоро в Германия излезе поредната Ви книга "Украински дневник". За разлика от другите Ви книги, тя не е публикувана нито на руски, нито на украински език. Какво предствалява тя - събитията на киевския площад "Независимост" в експортен вариант?

Андрей Курков: Работата е там, че написах тази книга вместо една друга, която бях започнал през октомври. Пишех сборник есета за съвременна Украйна и за нейното минало, за да обясня на чуждестранния читател разликите между руската и украинската история, особеностите на двата манталитета, както и събитията в Украйна. Но след 21 ноември 2013, когато започнаха протестите срещу Янукович, ми стана ясно, че не мога да пиша спокойна книга в неспокойни времена. Тогава се обадих в австрийското издателство "Heimatverlag" и предложих да напиша дневник за текущите събития, без да знам какво ще се случи на другия ден. И заедно решихме в дневника да бъде включен периода от 21 ноември до 24 април тази година.

ДВ: "Украински дневник" привлече автоматично вниманието на западната аудитория. Всички Ваши останали книги, например "Пикник на леда", която влезе в десятката на бестселърите, съдържат характерната украинска специфика. Въпреки това те са много интересни за западния, в частност за германския читател. Как си обяснявате този феномен?

Андрей Курков: Навярно, защото историите, които разказвам, са универсални в известен смисъл. Чуждестранният читател може да съпреживее моите герои, живеещи в Украйна, както и ставащото там. Навярно смесицата от черен хумор, ирония и малко абсурд, предизвикват интереса на чуждестранните читатели.

ДВ: Роден сте в Ленинград. После сте се преселили в Киев, където живеете и до днес и пишете на руски език. Какъв писател сте всъщност - украински, или руски?

Андрей Курков: Аз съм украински писател от руски произход, пишещ на руски език. Споровете за това какъв писател съм продължват вече над 20 години. Но аз се боря за правото на рускоезичните украински писатели да се идентифицират с Украйна и с украинската култура. Не всички украински интелектуалци споделят моите позиции, така че споровете сигурно ще продължат и в бъдеще. Руският език стана първата и главна жертва на политическата ситуация в конфликта с Русия. Но аз продължавам да пиша на руски. Пиша есеистика и на украински и на английски. Но знаете ли, руският език междувременно звучи някак си по-тихо в Украйна, защото етническите руснаци в страната, които вероятно са около 12 милиона, както и онези още около 10-12 милиона души, които ползват руски на битово ниво - т.е. в общуването в семейството си, - междувременно се чувстват все по-неудобно. Руският език е езикът на агресора, затова техният глас започна да се чува по-тихо, също както и моят.

ДВ: Но всички Ваши книги са преведени и на украински, или?

Андрей Курков: Не, не всички. Но всичките ми нови книги излизат едновременно на руски и украински. А детските ми книжки излизат само на украински. От 2008 година в Русия не са издавани мои книги. Аз не присъствам там.

ДВ: Казахте, че има проблеми с руския език, нарекохте го "език на агресора". Какво ще става по-нататък? Нали все пак става дума за 12 милиона жители на Украйна?

Андрей Курков: Тези 12 милиона се чувстват украински граждани и не се нуждаят от това Путин да защитава тяхната рускоезичност. В Украйна не са им наложени никакви забрани или ограничения в тази насока. Всъщност никога не е имало проблеми с езика. Политиците подхванаха езиковата тема, за да разединят хората, избирателите. Вместо да обсъждат различни концепции за бъдещото развитие на Украина, една група партии искаше да обяви руския език за официален, а другата група партии обеща да се бори за това, руският език никога да не става официален.

ДВ: Мнозина смятат за грешка, че новото правителство в Киев се опита да ограничи руския език...

Андрей Курков: Това не беше опит за ограничаване на руския език. И не правителството, а Святослав Кириленко, който е съпартиец на Юшченко, се опита да ограничи руския език. На заседание на парламента той предложи гласуване за отмяна на закона, който предоставяше правото на малцинството на регионален език. Този закон беше прокаран през 2012 година от Янукович преди изборите. По принцип този закон не променя нищо и президентът Порошенко не подписа отмяната му. Както и преди този закон не играе никаква роля. Де факто в Източна Украйна руският език винаги е играл ролята на официален език - както в деловата кореспонденция, така и в съдебната практика и в другите сфери. Там украински почти не се ползва, и това няма да се промени и в бъдеще. Така че законът просто легализираше статуквото в Източна Украйна.

ДВ: Казвате, че в Украйна няма проблем с руския език и литература. Как оценявате факта, че произведенията на украинския писател Гогол, който е писал на руски, са включени в раздела "чуждестранна литература" в училищата и университетите?

Андрей Курков: Работата е там, че след смяната на властта през 1991 година /по-точно след промяната на името на страната/, украинските националисти получиха почти всички неикономически министерства - тези на информацията, културата и образованието. От друга страна рускоезичната култура в Украйна и до днес не е проучена добре. Не е ясно дали Булгаков напримар е руски или украински писател. Тоест това е въпрос на лична идентификация. Гогол напримар се идентифицира като руски писател, макар да е обогатил литературния руски език с огромен брой украински думи. Гогол някак си внедри украинския език в руската литература. Вярвам, че постепенно ще се променя и отношението към рускоезичните украински писатели.

ДВ: В каква посока?

Андрей Курков: Към по-цивилизовано. Мисля, че културата ще бъде "all inclusive", а не "all exclusive". Засега съществува мощна група интелектуалци, които смятат, че украинската култура е чисто етническа, и че написаното на украински език има стойност само за украинците. От друга страна съществува и една още по-голяма група, която смята, че Украйна е многонационална държава и всичко което творят гражданите й, без значение дали са с унгарски, гръцки, български или руски корени, спада към украинската култура. Този спор, тази дискусия ще продължи и аз съм убеден, че в крайна сметка ще победи втората гледна точка.

ДВ: Как ще коментирате сегашните тенденции в украинското общество? Какво става в Украйна? Раждането на една нация? Нейната трансформация? Или разкол?

Андрей Курков: Това е изцеление от разкола, създаден от политиците. Преди десет години с право можеше да са каже, че едната част от Украйна е проруска, а другата - проевропейска. Благодарение на Янукович и Путин, нацията сега се консолидира. Всички региони освен Донбас и Крим станаха проевропейски. Всички усетиха значимостта на принадлежността към единна нация. Същевременно стават и промени, които не са така хубави. Толерантното и спокойно общество се радикализира. Мисля, че състоянието на война ще бъде перманентно. И преди всичко конфликтът в източната част ще бъде перманентен. Украйна преминава от една амбивалентна и по-балансирана политика между Запада и Изтока към по-конкретна и твърда форма на държавно управление. Същевременно за мен е много важно да се запази толерантността между украинците от различен произход. От над 20 години аз постоянно споря с националистите. Ние обаче взаимно се уважаваме. Уважаваме разликите в нашите възгледи и никога на стигаме до оскърбления. Много ми се иска всички украинци, които не са съгласни с мнението на другите, да спорят словесно, без да пристъпват към физическа разправа.