А когато му свършат престъпниците?

Хайнц Брам започва анализа си с първите месеци след промените в Източна и Югоизточна Европа, "когато бяха събудени много надежди, но и много страхове". Германският политолог припомня, че тогава прогнозата на западните наблюдатели за шансовете на демокрацията и пазарната икономика в България не са били особено оптимистични: "В най-добрия случай те бяха 50:50. Затова между новите и старите сили в страната се водиха - явно и подмолно - все по-ожесточени битки", отбелязва Хайнц Брам.

"Българското" в процеса на трансформация

Той припомня една горчива истина, която слага своя отпечатък върху българския преход: "Когато в Полша "Солидарност" вече разчиташе на подкрепата на мнозинството и Лешек Балцерович въведе постепенно пазарната икономика, българите все още гласуваха за представителите на стария режим. Бившите комунисти все още се стремяха към друг път на страната си, който да е отчасти ленинистки и отчасти демократичен".

Проблемът според Брам е и в това, че твърде много българи не са искали в страната им да се установи западната деморация с всичките й икономически и политически последствия. "Дори гладната зима от 1990/1991 година, отговорността за която носеха социалистите, не бе достатъчна, за да отвори очите на хората и да осигури на СДС внушително мнозинство в парламента. За съжаление антикомунистическите сили бяха разединени", обобщава германският политолог.

Той се спира накратко върху дейността на отделните правителства през последните 20 години, защото оставеното от тях слага своя отпечатък върху развитието на страната и бележи "българското" в процеса на трансформация в Източна Европа. Изводът на германския политолог: "Безспорно консервативните правителства на Филип Димитров, Стефан Софиянски и Иван Костов дадоха решаващи импулси на процеса на демократизация и пазарна икономика, докато социалистите - винаги когато поемаха управлението - оставяха развалини след себе си. Още е рано да се осъжда коалиционното правителство на Сергей Станишев. Няма съмнение обаче, че по време на управлението му се наложи да бъдат блокирани еврофондове", отбелязва Ханйц Брам.

А какво е характерно за правителството на Бойко Борисов? Според германския политолог, гласувайки за ГЕРБ, българите са предпочели неизвестното пред известното зло. В този смисъл се е повторило поведението им от изборите през 2001 година при избора на Симеон Сакскобургготски. "Най-голямата изненада след изборите през 2009 година обаче бе, че Бойко Борисов събра около себе си министри, които се радваха на повече или по-малко респект и всъщност го превъзхождаха. Още преди изборите той каза, че министрите трябва да са признати експерти и че той трябва да следи те да не крадат", припомня германският политолог.

Борисов - борба на твърде много фронтове

Оценката му за самия Бойко Борисов? "Той е изминал един твърде променлив път. По някое време трябва да се е отказал от предаността си към комунизма и социализма и да се е почувствал комфортно в Европейската народна партия. Бойко Борисов няма говорител. Той вероятно е убеден в това, че никой не може да инфомира българите така добре, както той самият", отбелязва Хайнц Брам.

Прогнозата му за бъдещето на сегашното правителство се основава на прецизен анализ: "Бойко Борисов се бори може би на твърде много фронтове и е в конфликт с твърде много професионални слоеве. Все един ден ще се свършат престъпниците и правителството ще бъде изложено на искания за по-високи заплати и пенсии, например", прогнозира германският политолог Хайнц Брам.

Анализът му е писан специално за представянето на немското издание на книгата на Румяна Таслакова "20 години преход. България през погледа на германски дипломати" /Румяна Таслакова е до ноември 2008 година главна редакторка на българската секция на Дойче Веле/

Автор: Хайнц Брам, Маринела Липчева / Редактор: Александър Андреев